Речник на Патриарх Евтимий
благоьствъ  
благоьствъ -ꙑ прил (57) Благочестив, набожен. толко бѡ ѻны въꙁмоглы бѣхоꙷ єрес. ꙗкоⷤ  курь манꙋлоꙷ ц͠рю грьⷱскомꙋ, въ малѣ не ѿпаст ѿ бл͠гоьствые нашее вѣры ИМ 172r.14 Бл͠гоъствы же  велкы ц͠ръ кѡнстантінь ꙗко въсе наелꙿство поⷣ собою ѹстро.  мрь б͠жї въса прѣмѣаше цр͠кѡвна, веселꙗше се д͠шею Конст 435r.38 Ѡт сѫдѹ благоьствыѧ дѡгматы ѹтвръдшѧ сѧ; ѡт сѫдѹ цр(ъ)ковное ꙋкрашенїе поꙁна сѧ; ѡт сѫдѹ вѣра, ꙗже въ бога, ꙗвѣ въсѣмь быст(ь) ЙП 182.26 Същото значение и в Петк 74v.12 74v.15 76r.6 79v.23 79v.25 80r.19 80v.19 ЙР 7.14 7.19 17.1 19.14 23.8 24.7 24.16 ИМ 172v.1 172v.27 173r.8 173r.26 174r.2 Филот 89.28 91.12 95.27 96.28 Конст 430r.17 431r.4 432r.11 436r.8 437r.11 437v.6 438v.32 439r.25 439r.31 Нед 604v.35 604v.36 ЙП 182.25 182.31 186.34 197.7 198.26 201.16 Антим 246.14 ЛЙЗ 300.16 300.18 ЛОглаш 383.23 Яков 309.5 325.31. благоьств Като същ. м. мн. Благочестивите хора, праведниците. Мнѡѕ же ѡт благоьствых къ ней стѣкаахѫ сѧ  бож(ь)ствным тоѫ ѹтвръждаахѫ сѧ слѡвесы Филот 87.12 Тѣмꙿже  ѿ мнѡгыⷯ ѹкараеⷨ бѣше ѿ же къ б͠ѹ неправѣ ходещхь. же, въ бл͠гоьствыхь ѹбо ѡбраꙁомь ꙗвлꙗахѹ се, дѣлы же неъствыхь жтелꙿствоваахѹ Конст 437v.37 Благоьствых же събѡръ, ꙗко сце неьстїа належѫщь вдѣ облакъ, сѣтованїа  скръб весь сплънѣаше сѧ  ѹтекомь ѹстръмлѣахѫ себе къ прѣподобномѹ ЙП 195.14 Същата употреба и в Петк 75v.3 79v.18 ЙП 189.15 189.19 191.24.