Речник на Патриарх Евтимий
вꙑшьн  
вꙑшьн прил (23) Горен, който се намира на по-високо място; небесен. Сце ѹбо бѣше ꙗкоже дрѣво, по Дав()дѹ насажденное пр схѡдщх вѡд, стотѫ по прѣмногѹ хранѧ  къ вышнемꙋ прсно въꙁраѫ блаженствꙋ Филот 80.18 Същото значение и в Мих 173.5. вꙑшьн Като същ. м. ед. Господ, Бог; Всевишният. нѫ дѡблаа параскев вышнѣго полѡж прбѣжще себѣ, слъꙁнѡ ѿ ꙫіꙋ непрѣстанно ꙁвѡдѧщ стонⷦ Петк 77r.25 же ꙁемлѧ  море потрѣбт велѧй. ѡтвръꙁы на небеса ѹста своа, рекый: „полѡжѫ прѣстолъ мой на ѡблацѣх  бѫдѫ подобенъ вышнемѹ“ гръдый  велерѣвы врагъ ЙР 10.19 нъ доблы кѡнстантінь вышнꙗго полож прбѣжще себѣ, мнѡгымꙿ бѡ л͠колюбїемь побѣжⷣаемь, не въсхотѣ томѹ съмръть навест, нъ въ ꙁатоенїе въ сѻлѹнь того ѿсла Конст 428v.1 Същата употреба и в ЙР 13.27 16.23 ИМ 164v.7 Конст 428v.1 433r.35 Нед 608r.4 611r.27 I Никод 210.17 Кипр 238.22 Теоф 265.23 ЛЙЗ 297.7 Яков 319.10 МИнд.1-2 349.10. въ вꙑшьнхъ Във висините, на небесата. Третїе же томꙋ проважⷣающꙋ лѣто, ѡ͗ юⷣ аг͠глсккое ѡно же въ вышнⷯ пѣваемое въспѣть пѣнїе , с͠ть с͠ть с͠ть травлꙁающ єднъ б͠ь ИМ 162v.28 Сего рад  аг͠гел, на бож(ь)ствнѣмь Хрстовѣ рождъствѣ ѡбщее ꙁвѣствѹѫще быт ѡбомь веселїе, слава въ вышнх въꙁываахѫ богѹ  на ꙁемл мрꙿ ЙП 184.22 Єгда же слава въ вышнхь слыша се  на ꙁемл мрь, ѡт тол небесна съ ꙁемльным смѣсше се,  ловѣц къ небесемь въсходь твореть,  наше жтїе на небесехь сть,  аг͠гел къ ловѣкѡмь прходеть I Никод 212.8 Същото съчетание и в ЛЙЗ 289.5 Яков 308.9 319.21.