Речник на Патриарх Евтимий
въсптат  
въсптат -въсптаѭ -въсптаеш св (10) Възпитам, отхраня. бѡ аꙁъ ѹбогаа въ благоьстї въсптах сѧ ѡт юност  ѡт рѡдтелей то прѧхь ꙗкоже многоцѣнное скровще Филот 90.8 Род се ꙋбо бл͠жены сь ѿ кѡнсты  єлены, въспта же се добрѣ же  юднѣ Конст 424v.2 Същото значение и в ЙР 7.22 26.11 ИМ 162v.31 ЛОглаш 384.7 Яков 326.15 МИнд.1-2 347.22.  како тъ въсптань быст(ь),  како ꙁ млада бож(ь)ствнымь псанїѡмь накаꙁань быст(ь), ЙП 184.33 въсптавꙑ Като същ. м. ед. Който е отхранил, възпитал някого.  вдмь ѿ кѹдꙋ въ свѣть проꙁыде  како въ жтїе таковаа прїде  кто рожⷣше  въсптавше,  каковь корень ꙗвльше се ѿрасл Нед 604v.22 въсптавъшее Като прил. Което е отхранило, възпитало някого. а же ꙁде мене ѡтьство въсптавꙿшее  град, не ваше ест(ь) раꙁѹмѣт ЙР 13.28