Речник на Патриарх Евтимий
грѧст  
грѧст -грѧдѫ -грѧдеш несв св (26) 1. Вървя. Грѧд, ѹбѡ, грѧд, дрѹже,  покажѫ т мѣсто,  ты въ скорѣ шед, въꙁм своего сѣмене плѡд ЙР 10.32 Нъ гред м ннꙗ самь кѡнстантіне,  слѡво дарѹ въ єже ѻ тебѣ нает слѡво. Конст 424r.38 Вѳлееме, готов ꙗже на срѣтенїе дѣвца Марї богоматер, се бо гредеть к тебѣ вождь, носещ сьбеꙁнаальнаго ѡтцꙋ  дѹхов прсно Хрста Теоф 262.23 Същото значение и в ЙР 11.17 10.33. 2. Отивам някъде. Сїм  таковым себе ѹкрѣпльш д͠хѻвнѣ, ꙗкоже на праꙁнкь а не на ѹсѣкновенїе гредѣше Нед 610r.14 гредет бо вь градѣ Вѳлеемсцѣ родт сына, прѣвѣнаго бога, спасающаго мра ѡт стлѣнїа. Теоф 263.18 3. Идвам, приближавам се. грѧд ѿ лвана невѣстѡ. грѧд ѿ лвана Петк 82v.12 Блаженный же ꙁдалее того грѧдѫща ѹꙁрѣвь, мнѣше мътанїе се быт, на молтвѫ себе въдасть ЙР 10.1 Нѫ грѧд м  ты, хрстїанское плємѧ,  съвъꙁвесел сѧ д(ь)несь ЙП 201.22 Същото значение и в Мих 171.28 171.29 172.26 172.26 I Никод 213.19 Теоф 256.14 265.13 271.3 275.21. грѧдꙑ Като същ. м. ед. Този, който идва; идващият. Благословень грѧды въ мѧ господне ЛЙЗ 292.16 Благословень грѧды во мѧ господне Яков 313.5 Лкъ: Благословень грѧды Яков 331.26 Същата употреба и в ЛЙЗ 4. Тръгвам си, заминавам си. Он же съ тъщанїемъ тамо шеⷣ, вьсѣ ꙗже кь ъст ꙋстрѡ.  вьꙁемь съ ьстїѫ сщ͠енныѧ мѡщ, съ тъщанїемъ вь своа грѧдѣше, хвалѫ вьꙁьслаѫ б͠ꙋ  прпⷣбнѣ Петк 80v.13 5. Прен. Стоварвам се. Сїа рѫкь нашх плѡды, сїе лѫкавых  нестыхь нашх дѣанїй клюмый конець ... сх бо рад грѧдеть гнѣвь божїй на сыны непокорвыѫ МЕ1-3 338.24