Речник на Патриарх Евтимий
жестокъ  
жестокъ -ꙑ прил (10) 1. Твърд, корав, суров. не по пѫт нѣкоемь обынѣмь, нѫ беспѫтїемь въсѣьскы, по пѹстых  жестокых  необных мѣстѣх ЙР 13.19 Къ смь  ѻдѣанїа  постел  пще доволно. таже  б͠жїаго сѹда страхь въ ѹмѣ мѣе, жестокым  досадтелным стрѣлам срⷣца хыщнкѡⷨ  грабтелмь ѹꙗꙁвѣаше, тъще се въсѣхь въ б͠жї страхь првест Конст 436r.28 ꙗко еже ѡбратт сѧ  жвꙋ быт емꙋ, же седмьдесѧт седмцеѫ пращат братїам повелѣвый съгрѣшенїа, мѡгый ѡт жестокых  неплодных каменей въꙁдвгнѫт ѧдаа Авраамѹ МЕ1-3 339.4 Същото значение и в ЙР 17.30 Конст 429r.19 Нед 609v.14 ЙП 200.9 I Никод 206.10. 2. Суров, коравосърдечен. Прѣємнкѹ же мⷱтелꙗ пршъⷣдшѹ,  въꙁвѣщено ємѹ бысть ꙗже ѻ с͠тѣ. ѹѻлѹсїан же тъ бѣ. мѹжь ꙗрь  жестоаш. жестокꙿ бо нѣкы бѣше  гѹбтель Нед 608v.10, 608v.11