Речник на Патриарх Евтимий
ьстьнѣ
ьстьнѣ
нареч
(22)
1. С почит, с преклонение; с почести.
Цр͠ь же вьс Сѫщї съ нмъ, пѣш дѡшѫ ѿ грⷣа на етыр пъпрїща съ мнѡгоѫ ьстїѫ вь срѣтенїе прпⷣбнѣ. ѧже свома ъстнѣ ѻбьемше рѫкама
Петк
80v.27
Ѳеодѡр же съ въсѣмь вѡнꙿствомь, ьстнѣ въꙁемь боголюбеꙁныѧ мѡщ, дѣше пѫтемь, радѹѧ сѧ лкъствѹѧ
Филот
97.12
радост же мнѡгы ц͠рь спльннь бывь, есть жвотворваго дрѣва ъстнѣ съ страхѡⷨ ѻблобыꙁавь, въ ꙁлатѣ скровщ прѣдасть хрант се
Конст
435r.17
Същото значение и в
Петк
81v.10
81v.13
74r.10
ЙР
23.16
24.17
25.2
25.4
ИМ
173r.29
172v.24
Филот
92.33
96.10
97.22
Конст
425r.26
426v.35
434r.5
ЙП
198.1.
2. Благочестиво, набожно.
Събѡрꙋ ѹбѻ съ въсакою ѿпѹщенѹ бывшѹ ъстїю. въсакь къжⷣо сво ъстнѣ въспрїеть прѣстоль, радость неꙁг͠ланна въсѹ спльн
Конст
432v.40
Сїа въса ѹсръдно добрѣ же ьстнѣ ѹстровш с͠таа бл͠женаа єлена съжтелнца кѡнстантова, м͠т же бл͠женаго кѡнстантіна, мнѡжьства мнѡга селꙿ же градѡвь цр͠квамь ѿдасть
Конст
435r.4
„Въс бѡ – рее – же въ пѹстынꙗхь ноьствѹюще, деже нѣсть свещеннка, прещенїе свое ѹ себе ьстнѣ съхранно дрьжеть прещают се“
Кипр
235.3.