Речник на Патриарх Евтимий
царьскъ
царьскъ
-ꙑ
прил
(53)
Царски; който се отнася до цар, владетел, или принадлежи на цар.
Цртⷭвꙋѫщї ꙋбѡ ꙗкоⷤ ꙋдръжашѫ граⷣ, вьсѧ ст͠ыѧ съсѫды беꙁстꙋднѣ вьꙁемше. єщеⷤ ьстныѫ с͠тхъ мѡщ, црк͠овнѫѧ же вьсѧ ꙋтварь цркⷭаа вьсѣ мѣнїа вьсѧ просто рещ града красѡтѫ, вьсѣ вь рмъ ѿпꙋстшѫ же ѿслашѫ
Петк
79v.16
Сце ѹбѻ грѡбꙋ єгѡ беꙁмѣрнаа дѣствꙋющꙋ юдеса, цркⷭымь кѹпно цркⷪвнымь сѹдѡⷨ ꙁет быше бл͠женаагѡ мощ, въ ьⷭтнѣ положен быше цр͠кв
ИМ
173v.22
кѡнстантіна ц͠ра нарее • црⷭкою багрѣнцею ѻдѣавь, на прѣстолѣ посад црⷭкѡмь
Конст
425r.19, 20
Същото значение и в
Петк
80v.29
ЙР
19.10
ИМ
171v.6
Филот
93.10
95.25
Конст
424r.38
424v.13
426r.5
426v.1
426v.41
427v.25
428r.11
429r.34
430v.33
431v.13
432v.38
432v.39
433v.1
433v.21
436v.23
436v.40
437r.1
437r.12
437r.36
437r.37
437v.12
438r.17
Мих
172.30
ЙП
191.30
Теоф
257.8
258.8
259.16
264.2
265.28
269.24
271.27
274.3
274.17
ЛОглаш
380.31.
царьскаꙗ
Като същ. ср. мн. Царски дворец, палат.
Пеалень ѹбо велм быст[ь] царь, мнѧ нѣто велїе погѹбль, отде съ мнѡѕѣмь сѣтованїемь скръбїѫ. абїе въ царьскаа шед, посла пакы къ немѹ ꙁлата не мало
ЙР
18.20
прїеть ѹбо быⷭ въ црⷭкаа, въсако ѹааше се єлнско прѣмѹдрѡст
Конст
424v.22
Сїа ѹбо сх мнѡжӑшаа рекшѹ прѣподобномѹ Германѹ, ꙁлобѣсны̆ въꙁбѣс сѧ мѫтель , ꙗкоже львь велм рыкнѫвь, ѡт царскых прѣподобнаго ꙁрнѫ
ЙП
189.13
Същата употреба и в
Конст
428r.6.
царьскꙑ градъ
Столица.
съ подобаѫщоѫ ьстїѫ, єже прѣнест сїѧ ьстныѧ мощ прѣподобнаго ѡтца въ прѣславны̆ царскы̆ нашь град, въ похвалѫ въсего цр[ъ]ковнаго сплъненїа въ ѹтвръжденїе нашего благоьстваго царства
ЙР
24.6
сам же, потъщавь сѧ, спѣшнѣ въ сво̆ царьскы̆ прїде градъ цр[ъ]кѡвь наѧт ꙁдат въ мѧ свѧтаго въ прѣславнѣмь градѣ Трапеꙁц
ЙР
24.20
царьскꙑ пѫть
Вж.
Кипр
226.17
228.11.
// Който се отнася до небесния цар; Божи, Господен.
вдѣше ть аг͠гл, ѹклонше се. архаг͠гл, прѣꙋдвше се. херѹвым ные слы ть наставше горѣ • не пръвѣе ѿстѹпше, дондеже къ самомѹ прведоше прѣстолѹ црⷭкомѹ
Нед
611r.7
царьскꙑѧ двьр
Царски двери или Свети двери – средните врати в иконостаса на олтар в православен храм.
Дїаконъ же, спрошъ благословенїе, ѡтверꙁаетъ царскїе двер , шедъ на ѡбное мѣсто, въꙁглашаетъ
Яков
308.15