Речник на Патриарх Евтимий
ѹмрѣт  
ѹмрѣт -ѹмьрѫ -ѹмьреш св (15) Умра, почина; загина. Съ ѡц͠ы въсѣм съгласвшм се на пръвѡмь ст͠ѣмь  въселнꙿсцѣмь нїксцѣⷨ съборѣ. аще  тѣлѡⷨ ѹмрѣхѡⷨ, нъ своею поⷣпсахѡмь рѹкою Конст 431r.21 Въ прої ѹбо посла мѹтель ꙁведенѹ тѹ прѣⷣставт сѹдщѹ, непщевавь тѹ ꙋмрѣт ѹже хотещѹ Нед 606v.19 ꙁведе нась въ пѹстыню сїю, ꙗко да ѹмремь I Никод 206.14 Същото значение и в ЙР 7.25 19.23 ИМ 169r.13 174v.25 Нед 609v.10. ѹмьръш Като същ. м. мн. Мъртвите, умрелите. Таже помнает херотѡнсавшаго его архїереа  хже хощет ѹмершх по мен ЛЙЗ 287.25 осѫдт грѣхь пльтїѧ своеѧ, ꙗко да же ѡ Адамѣ ѹмерше ожвотворѧт сѧ ѡ самомь Хрстѣ твоемь ЛОглаш 380.27 Съхран сыны ꙋмершх срых, ѡте, едное пеалных ꙋтѣшенїе МЕ1-3 340.4 Същото значение и в ЛЙЗ 300.7 ЛОглаш 381.5 383.4 МЕ1-3 338.13.