Речник на Патриарх Евтимий
сѣнь  
сѣнь - ж (11) 1. Сянка. вь сѣнь егѡ вьжеⷣлѣⷯ  сѣдѡⷯ. плⷣѡ его сладокъ вь грътан моемь Петк 82v.8 2. Шатра. ѹ с͠тго събора сѣнь ꙗкоже мѡѵ̈с ѻнь велкы въдрѹжат спросль бѣше, єже въ н бжⷭтвные вынѹ сътварат слѹжбы Конст 437r.28 3. Жилище, обител. под вь прѣмрнаа селенїа. вь нб͠сныѧ сѣн. вь свѣтлоⷭ ст͠хъ Петк 82r.16 вънегда блговол богъ обновт Блъгарⸯскѫѧ дръжавѫ  въꙁдвгнѫт, по псанномѹ рещ, падшѫѧ сѧ сѣнь, обетшавшѫѧ Гръьскымь наслїемь ЙР 23.6 же ꙗкоже дрѹгы веселель прьводрѣводѣлнка хѹдѡжьствоⷨ, въселнꙿскѹю сѣнь съборнѹю г͠лю ц͠ркѡвь, бжⷭтвным ѹтврьдвы хѹдѡжьствы Конст 438v.17 Същото значение и в Кипр 229.14 238.19 238.20. сѣнь съмрьтьнаꙗ Жилището на смъртта. Аще подꙋ посрѣдѣ сѣн съмрьтные, не ѹбою се ꙁла ꙗко ты съ мною ес ИМ 168r.13 Кто єꙁыкы же въ тъмѣ  сѣн съмрьтнѣ по псанномѹ рещ сѣдещее Конст 438v.38 4. Нещо неясно, неопределено. Нѫ онъ ѹбѡ сѣн  гаданїꙋ слѹжааше; съ же само̆ стнѣ агнъца божїа ЙП 200.2 прѣшъдш же стнѣ, сѣнь ѡтрнѹта бысть Кипр 229.14.