Речник на Патриарх Евтимий
съетат  
съетат -съетаѭ -съетаеш св несв (17) 1. Свържа/свързвам, съединя/съединявам, събера/събирам  скажѫ тебѣ по дробнѹ въсѣ сълѹт сѧ намъ хѡтѧщаа. аще себе съетаевѣ дрѹгь къ дрѹгѹ Филот 82.26  въ єдномыслїе съетат раꙁстоещее се ѹды Конст 436v.10 Рад сего нже ѡт свещеннка съетань ст(ь) вторы̆ бракь Антим 248.16 съетавꙑ Като прил. Който е свързал, свързалият. раꙁдѣл се съпреженное ѡт тогожде съетавшаго хь свещеннка Антим 249.23 бракѹ съетат Бракосъчетая. етыр на десѧтомѹ же лѣтѹ прспѣвшѹ, тѫ,  не хотѧщѫ, плътъскомꙋ съеташѧ бракѹ Филот 81.18 2. Съставя. мѹдрые д͠вы лкь съетавше веселꙗхѹ се Нед 611r.17 пѣснь съетате • въспоте г͠в пѣснь Нед 611r.35 въсплещте рѹкам. лкь съетате Нед 611r.37 3. Приобщя, причисля.  съета̆ мѧ лкѡм ꙁбранных твохъ ЙР 21.4 въсе съета къ православныⷯ стадꙋ ИМ 173r.6 ~сѧ 1. Съчетая се, свържа се. како рꙿц м лꙋкавое съета се бл͠гомꙋ ИМ 167r.20  раꙁдѣлшее се на мнѡгы ест цр͠кѡвное тѣло, х͠вою блⷣгтїꙋ въ єдно съета се быт Конст 432r.18 елма стомѹ стѹ съетат се достоть  дѣвьстьвнкѹ дѣвѣ̆ Антим 250.13 Същото значение и в Антим 243.15 250.15. 2. Приобщя се, присъединя се, причисля се. прстѹпше къ събѡрнѣ цр͠кв,  ꙁбранномꙋ съеташе се стадꙋ ИМ 167v.30  ьстномꙋ тѣлꙋ г͠ню  крьв вѣрнѣ прествшеⷭ, ꙁбранномꙋ съеташе се стадꙋ ИМ 172r.29