Речник на Патриарх Евтимий
съсѫдъ  
съсѫдъ -а м (10) 1. Съд. мѹдрые же вьꙁеше еле̆ вь сьсꙋдѣх свох сь свѣтлнкы свом Теоф 275.18 // Съсъд. тѣмже бл͠жѫ твоегѡ тѣлесе пѧтко с͠щенны съсѫⷣ Петк 81r.30 Ты ес съсѫⷣ прїемш стнное мѵрѡ єже еⷭ дх͠ь ст͠ы Петк 81v.6 обрѣте женѫ, простѣ꙼шѫѧ ѧсть, немощнѣ꙼шї съсѫд, нескѹснѫ того къꙁнемь Филот 79.6 2. Оръдие, инструмент. ѡгнь бѡ  мъь  въсемѹныⷯ съсѹдь наведенїе Нед 609r.2 // Само мн. Утвар.  бсрѡмь с͠тые ѹкрас коны,  с͠тые же такожⷣе  ъстные съсѹды Конст 435r.10  въсѣкомѹ ѡбраꙁѹ жвотворѧщаго кр(ъ)ста  свѧщеннымь съсѫдѡмь ЙП 187.17 свѧт съсѫд Вж. Петк 79v.15. 3. Орган, член. Аще бо  онь не съгрѣш, нѫ съсѫд растѫп сѧ; ѡскврꙿн бо сѧ  не въꙁꙿможно ємꙋ єст(ь) свѧщеннодѣ̆ствоват II Никод 223.13 Ꙋста, ꙗже свѧщенных молтвь  словесь съсѫдь, въсѣкоѫ сквръны  бꙋесловїа, ꙁаклнанїе же  потворенї̆ сътворшѫ сѧ ѡргане МЕ1-3 336.5