Речник на Патриарх Евтимий
съꙁъват  
съꙁъват -съꙁовѫ -съꙁовеш св (11) Свикам, повикам, призова.  вьсе ѻнѡ нѡьское мнѡжьствѡ съꙁвавь, прлежнѣ накаꙁа ИМ 173r.16  весь цр(ъ)ковны̆ съꙁва прьть Филот 97.20  вьсѣх вѣрных та̆нно сьꙁвала ес Теоф 260.14 Същото значение и в ЙР 24.10 ИМ 163r.15 Конст 425r.10 426r.37 430r.5 430v.25 ЙП 201.23. съꙁъвавъшꙗ Като прил. Която е свикала.  блаженаа Флоѳеа … блаженства оного сподоб сѧ вънѧтръ быт, ꙗже  д(ь)несь нас съꙁдавшїа (вм. съꙁвавшїа)  трапеꙁѫ намь облнѫ прѣдложвш многых еѫ юдесь Филот 78.16