Речник на Патриарх Евтимий
съдѣꙗт  
съдѣꙗт -съдѣѭ -съдѣеш св несв (19) Направя/правя, извърша/върша. єгѡже мѡщ въ тѡжде цр͠кв полѡжены бывше, мнѡгаа  прѣславна юдеса съдѣаше Петк 76v.13 рꙁꙋ ѡмываеш свѣтло, сьдѣавь ю снѣга стѣ̆шꙋ Теоф 269.9 съ бл͠женѣшмь макарїемь капще до конца раꙁор, мнѡжьствѡⷨ многѡⷨ хытрьцемь се съдѣавшмь Конст 433v.23 Същото значение и в Петк 76v.7 ЙР 11.8 ИМ 167r.22 Конст 426v.30 431r.29 Нед 607r.1 608r.20 Кипр 229.6 МИнд.1-2 349.4. съдѣꙗвꙑ Като прил. Който е направил, създал. же въсѧ тварь прѣмѫдростѫ съдѣавы СВВ 401.26 же велкое  прѣюдное  въсѣмь недоꙋменное съдѣавы̆, еже дат еднорѡднааго своего МИнд.1-2 348.9 съдѣꙗнꙑ Като прил. Създадените, направените. како бл͠гы б͠ь на нб͠сеⷯ поваеⷮ съдѣаныⷯ ѿ лꙋкаваго ИМ 164v.27 съдѣꙗнаꙗ Като същ. ср. мн. Стореното, направеното. прощенїа прѡсѧще съдѣанымь ЙР 14.5 По семь  петьны постт  потат д͠нь, памет рад же въ нмь съдѣаныхь на ѡбщаго съдѣтелꙗ  сп͠са х͠а Конст 435v.9 ~сѧ Само 3 л. Направи се. Кртⷭѡмь въсемꙋ мрꙋ сп͠сенїе съдѣа се ИМ 167r.6 Сїа ѹбо тъгда съдѣашѧ сѧ  конець прѧшѧ Мих 172.24