Речник на Патриарх Евтимий
съгрѣшт  
съгрѣшт -съгрѣшѫ -съгрѣшш св (13) 1. Съгреша, извърша грях. то ѹбо рекѫт, же съ ным тѣлом бѫдѫт съгрѣшл II Никод 222.30 Боже, ѡст мѧ грѣшнагѡ. Согрѣшх бо на небо  пред тобою Яков 310.11 въс бо  словѡмь  дѣломь съгрѣшхом прѣд тобоѫ МИнд.1-2 347.4 Същото значение и във II Никод 223.13 МЕ1-3 335.4 МИнд.1-2 346.6 347.3 347.17 348.16 349.10 МС 351.11. съгрѣшвꙑ Като същ. м. ед. Този, който е съгрешил, съгрешилият. а же съ тѹждмь тѣлом съгрѣшвшаго въсѣьскы ѡтрѣвает II Никод 223.1 2. Сгреша. съгрѣшеное Като същ. ср. ед. Това, което е сгрешено. справт же съгрѣшеное дондеже врѣме настоть, ꙗко да мнѡгымь странамь поⷣбающее подасте съгласїе Конст 436v.11