Речник на Патриарх Евтимий
стат  
стат -станѫ -станеш несв св (42) 1. Ставам/стана, заставам/застана.  по срѣдѣ апⷭльскаго лка ставь, сцеваа къ сьборѹ ꙁг͠ла Конст 431r.31  ꙁшед ѡт свѧтых двере̆, дет  станет на ѹставленѣмь мѣстѣ ЛЙЗ 293.24 сподобвы̆ нас, … въ ас сї̆ стат прѣд славоѫ свѧтаго твоего жрътьвнка СЙЗ 361.2 Същото значение и във Филот 86.7 Нед 606v.20 ЙП 183.29 ЛЙЗ 284.15 289.3 289.17 291.10 293.22 293.27 294.4 295.28 296.32 297.12 298.14 298.15 298.23 299.1 304.27 300.5 300.25 302.1 305.6 СЙЗ 366.25 (2) СВВ 390.12 ЛОглаш 375.8 378.15 (2) Яков 313.33 320.30 (2) 320.31 МБлаг 345.10. 2. Спра, престана да се движа.  пршедше до мѣста, деже бѣ прѣподобны̆, сташѧ ЙР 13.20 Въ мрь съ̆ ѡт небытїа пршъль єс; тѣмь нже до ꙁде стан, нъ подвѕа̆ се на̆пае, донꙿдеже въ врата вѣномѹ градꙋ прїдеш Кипр 237.3.  пршедш ѕвѣꙁда, ста връхѹ, деже бѣ отроѧ ЛЙЗ 288.9 Същото значение и в ЙР 13.22. 3. Устоя, противопоставя се. Едною же стеѕающе се съ нⷨъ,  не могꙋще стат протвꙋ прѣмѹдрѡст  слѻвесеⷨ ѿ нго ИМ 168r.19 4. Стана, превърна се.  стѹда мнѡга спльнше се, сташе ꙗкоже рыбы беꙁгласны ИМ 167r.8