Речник на Патриарх Евтимий
слѹхъ  
слѹхъ -а м (19) 1. Слух; способност да се чува. покаꙁасте ꙗко беꙁаконꙿнь мрьꙁꙿкь таковы вашь пѡⷭ ⷭ,  ѿнѹдь недостонь въсакого хртⷭїанꙿскаго слѹха ИМ 171v.11 слꙋх же словесемъ праꙁнымъ невъходень, ѧꙁык же да ѡщает сѧ глаголь неподобныхъ СВВ 397.17 людем же твомь смъ ѹсръдень слѹх  благораꙁѹмень, ꙗко да послꙋшаѫть тво̆ еѵаг͠гельскы̆ глас МЕп 343.3 Същото значение и в ИМ 173v.29 174r.23 I Никод 220.29. въ слѹхъ ѹха прѧт Вж. ИМ 173v.29. 2. Ухо, уши. Смь ѹбо въсѫдѹ протѣкаемѡмь  въсѣмь слѹхы ѡглашаѫщмь Филот 95.2 ражны бѻ ражⷣежены напрасно ꙗко  скрамь съвтѣнїе спѹщат беꙁмѣрное повелѣ въ слѹха ѻтроковце вънꙿꙁт Нед 609v.16 нѣцї ловѣц та сѣють нѣкаа словеса, хꙿже не достоть вѣроват,  въꙁмѹщають  ваше слѹхы не мало Антим 241.14 Същото значение и в Петк 75r.29. прклонт слѹхъ Вж. Мих 177.21. въ слѹхъ На висок глас, така че да може да се чуе. въꙁглашает же въ слѹхь въсѣмъ: Всегда ннѣ  прсно  въ вѣкы вѣкѡм ЛЙЗ 304.23 3. Слух, мълва. Слѹхоꙷ же ѻ нмь прослѹвшꙋ се по въсѹдꙋ, не бѣ нгдеⷤ мѣсто деⷤ ме єго не ѡбношааше се ИМ 163v.4 Слѹхѹ же ѻ семь по въсѹдѹпронесꙿшѹ се, мнѡжьства мнѡга нарѡды събраше се на вдѣнїе жводавца крⷭта Конст 433v.41 Ѡт сѫдꙋ ѹбо слѹх о немь по въсѫдѹ прошед, въсѣм вѣдома того ѹстро Мих 173.22 Същото значение и в Петк 79v.9 ЙР 16.30 22.4. въ слѹсѣ бꙑт Говори се за някого. нѫ  же въ малѣ ѹбо того жтїꙋ подражавшх доволень прложт ѹспѣхь; не тъїѫ же,  тѣм, же просто въ слѹсѣ бывшмь ЙР 6.4