Речник на Патриарх Евтимий
словесьнъ  
словесьнъ -ꙑ прил (21) 1. Словесен, който се отнася до думата (словото). мѹжїе  словоⷨ  дѣлѡмь нарѡт,  въсакого ѹенїа словеснаго спльнн Конст 436v.33 єже по схь ощенїа свободна бѹдеть наша дѹша ѡт же словесныхь страсте̆ сърасльства I Никод 216.27 ꙗко да бѫдемь досто̆н еже прност тебѣ словеснѫѧ сїѫ  беꙁкръвнѫѧ жрьтвѫ ѡ нашх грѣсѣх ЛОглаш 377.10 Същото значение и в ЙП 183.24 Мих 179.21 Кипр 225.11 Антим 245.11 СЙЗ 368.22 369.14 369.30 ЛОглаш 378.27. словесьное Като същ. ср. ед. Казаното, облеченото в думи (слово), написаното. Словесное вдмь  тѣхꙿжде мѹще, смꙿ бѡ поющхь  славещх влад(ы)кѹ, ѹмѹ бо съкръвенныхь ꙁдателна сла слово I Никод 215.1 2. Надарен със слово, разумен. Дѹшѹ ꙋбо, ѡт бога съꙁданнѹю, словеснѹ быт вѣрѹемь I Никод 215.8  прꙁов х въ жꙁнь вѣнѫѧ, просвѣщаѫ тѣхь дѹшѧ  тѣлеса  пртаѫ хь словесномꙋ твоемꙋ стадꙋ СВВ 396.6 ѡт негоже въсѣ тварь, словеснаа же  мысльнаа, ꙋкрѣплѣема тебѣ слѹжть ЛОглаш 379.10 Същото значение и в ИМ 164v.6 Конст 438r.1 I Никод 206.4 216.7 СВВ 402.11 МЕп 342.3.