Речник на Патриарх Евтимий
сладъкъ  
сладъкъ -ꙑ прил (20) Сладък, приятен. Въ то же нощ  блаженномꙋ іларїѡнꙋ слаⷣко нѣкое вдѣнїе прⷣѣставь ИМ 163v.21 богов прблжш се  стѣ томѹ бесѣдѹеш  врьхѡвнаго сладꙿкы̆ онь провѣщаеш глась Кипр 238.16. сам же до конца ѹмръщвень бывь, птцамь  рьвемь сладкаа сънѣдь ꙗвль сѧ Мих 178.7 Същото значение и в Петк 77r.14 81v.12 82r.23 82v.9 ЙР 10.31 ИМ 162r.4 162r.5 Филот 80.12 Конст 425r.21 ЙП 199.36 Кипр 236.2 237.8. // Мил, скъп, ценен. Нь ѽ архїереоⷨ ѹдобренїе.  мнѣ сладкаа вещ  ме іларїѻне ИМ 174v.7  мѫкам нещѫдным сх ѡблагаѫть. Ѡтврѣщ сѧ тѣх прнѫждаѫще Хрстова сладкаго мене Филот 91.14 бл͠годарѹ те гл͠ющ сладꙿашї і͠е, ꙗко недостонѹ ме сѹщꙋ сцевѣ блгⷣт споⷣбль ес Конст 433v.40 Същото значение и във Филот 98.4. не сладъко мѣт Сърдя се, недоволен съм. Ѻ схь ѹбѻ бл͠говѣрны кѡнстантінь бл͠женнаго ѹбѣдвь макарїа ієрⷭлмꙿскаго єпїскѡпа, не сладꙿко мѣаше аще желаемое не полѹть Конст 432v.36