Речник на Патриарх Евтимий
славт  
славт -славлѭ -славш несв (42) Славя, прославям, възвеличавам.  слава многа схождааше о не̆.  славмь бѣше по въсѫдꙋ богъ тоѫ рад Филот 87.11 ꙗко бѡ тъїю мрътво пркоснѹ се, абїе напрасно ꙁдрава до конца ѹстро се, славещ  бл͠годарещ прѣбл͠гаго б͠а Конст 433v.36 благослов люд твоѧ  сохран достоѧнїе твое, ꙗкѡ прсно  всегда славмъ тѧ Яков 332.26 Същото значение и в ЙР 14.9 15.16 24.24 ИМ 165r.5 Филот 88.31 89.1 95.16 97.11 Конст 427r.17 427v.1 437v.10 Нед 607r.7 610r.38 Мих 178.8 179.23 ЙП 197.2 199.15 Теоф 257.29 264.12 265.26 269.13 ЛЙЗ 294.29 СЙЗ 362.20 370.20 ЛОглаш 374.15 378.25 385.24 СВВ 396.8 Яков 315.3 315.25 327.30 МБлаг 344.2. славѧще Като същ. м. мн. Тези, които славят, възвеличават. Сце бѡ вѣстъ бѡгъ потат же о немь подвѕаѫщх сѧ, сце славть же того славѧщїх ЙП 199.15 Словесное вдмь  тѣхꙿжде мѹще, смꙿ бѡ поющхь  славещх влад(ы)кѹ I Никод 215.2 сътвор съ въходомъ нашмъ въходѹ свѧтыхь аг͠гель быт, слѹжѫщх съ нам  славѧщх твоѫ благость СЙЗ 360.14 славмъ Като прил. Прославян, възхваляван. Воꙁгласъ: Ꙗко хвалмо, покланѧемѡ  славмѡ вынꙋ пресвѧтое мѧ твое Яков 319.23 славмꙑ Като същ. м. ед. Този, който е прославян, възвеличаван. Владыко господ, боже сламь, же въ трїех съставѣх  въ едномъ славмы̆ ест(ь)ствѣ МС 351.3 ~сѧ Бивам прославян, прославям се. ненавдѧ̆ же добра дїавѡлъ, не сътръпѣ на мноѕѣ славт сѧ прѣподобномѹ ЙР 22.6  въс того красѡваахѫ сѧ добрѡдѣтѣлм,  славлѣаше сѧ мѧ єго ѡт въсѣх ЙП 185.8