Речник на Патриарх Евтимий
свѣтьлъ  
свѣтьлъ -ꙑ прил (55) 1. Светъл. Слн͠ца же свѣтлѣшїа прпⷣбныѫ бѫдеⷮ памѧⷮⷮ параскев Петк 74r.19 Сл͠нца свѣтлѣше настоещее покаꙁа се тръжьство Конст 424r.4  да навыкнеш ꙗко ꙗꙁвы мⷱнце, ѿ же на н͠бсехь въдрѹꙁеныхь ѕвѣꙁдь сѹть свѣтлѣше Нед 610v.7 Същото значение и във Филот 97.8 Конст 428v.33 435v.33 436r.39 Нед 606v.9 606v.10. I Никод. 213.35 Теоф 255.13 256.17 257.6 МИнд.1-2 347.15. 2. Чист, непорочен. Елма же къ же сце свѣтлѡ намъ словѡ,  свѣтлѡ прѡее наѧлѡ бѫдѧⷮ съ свѣтлоѫ повѣстїѫ Петк 74v.3 Тѡгда г͠ла емꙋ  свѣтлаа ѻнаа. вь скорѣ ꙁемше мѡщ моѫ, вь наротѣ положте мѣста Петк 79r.21 дондеже рьтогь ѡтврьже блаженꙿства двер свѣтлꙋ тебе вьспреть Теоф 261.13 Същото значение и в Теоф 267.24. 3. Тържествен.  свѣтлѡ прѡее наѧлѡ бѫдѧⷮ съ свѣтлоѫ повѣстїѫ Петк 74v.4 (2) Скврънны ѻнь сѹдїа ꙁьшⷣь на сѹдще, сѣде свѣтло поꙁорще ѹстровь Нед 606r.4 Вера праꙁдновахѡмь єже въ цр(ъ)ковь богородцѫ въхѡд, свѣтлое дѣвь  отрокѡвцꙿ провожденїе Мих 171.5 4. Лъчезарен, който изпуска светлина. ꙁрⷮ нѣкоторое бжтⷭьвнѡ вдѣнїе. юношѫ нѣкоегѡ свѣтла къ не пршеⷣша Петк 77v.11 Едн же ѿ свѣтлыⷯ ѻнⷯѣ ємъ єго ꙁа рѫкѫ въꙁвⷣже Петк 79r.16 Врѣмен ѹбо не многꙋ прѣшъⷣшѹ, ꙁрть въ вдѣн свѣтла нѣкоего нескаꙁанныⷨ сїающа свѣтѡмь Конст 433v.2 Същото значение и в Петк 82r.23. 5. Сияещ, ярък. ѻнꙿ же ꙗко ѿ б͠а послань, аг͠гль свѣтлым лѹам ꙗкоже рещ блъще се Конст 430v.3 цр(ъ)ковное ѹкрашенїе, ѕвѣꙁдѫ свѣтлѫѧ , просто рещ, въсѣх добрѡдѣтѣле̆ скровще ЙП 201.20 неꙋгасмꙋ прсно свѣтлꙋю ламбадꙋ носещ Теоф 261.10 Същото значение и в Петк 79r.12 Конст 426v.27 430v.12. 6. Разкошен. вьскѫѧ тако прѣꙁрѣсте тѣлѡ прпⷣобныѫ параскев ⸱ нѫ вь скорѣ тѡ ꙁемше, вь свѣтлѣ тѡ полѡжте рацѣ Петк 79r.18 ѻнꙿ же ꙗко ѿ б͠а послань, аг͠гль свѣтлым лѹам ꙗкоже рещ блъще се, свѣтлою прѣⷣста багрѣнцею Конст 430v.3 багрѣные свѣтлые вьꙁненавдѣ ѡдежде Теоф 270.29 Същото значение и в Петк 80r.5 Конст 431v.8. 7. Славен. О тебѣ грⷣа нашь ꙋтвръждает сѧ  свѣтлѫ поставлѣетъ побѣдѫ Петк 81v.21 съ свѣтлоѫ побѣдоѫ въ своѫ ѡтхождааше странѫ Мих 175.16 ннѣ вьдвараеш се сь свѣтлым лкы, сьвьспѣвающ же тебе прославльшаго Теоф 262.19 Същото значение и в Нед 603v.30 604r.32 606r.27 606r.32 606r.33 609r.12 611r.39 ЙП 198.24. 8. Празничен. въ свѣтлꙋю же  свѣтоноснѹю нѡщь с͠тые г͠лю пасхы въсѹ нощь д͠нь твораше прѣложь нѻщь тъмнѹю на д͠нь Конст 435v.29 9. Силен, ясен. Побѣднꙋю пѣснь велелѣпныѧ твоеѧ славы свѣтлымъ гласомь поюще Яков 321.32 велаемь свѣтломъ гласом  въꙁпроповѣдꙋемь твоѫ беꙁмѣрнѫѧ благость МБлаг 344.3 1. Видим, открояващ се. Свостьвнаа же томѹ ѿ б͠а дарованнаа сїа бѣше. мѹжьствѡⷨ свѣтьль въ вьсеⷨ Конст 437v.26 . свѣтьль наꙁнаменаваеть памет слѣдь проꙁволнїа двѕанїе I Никод 217.23 свѣтьл Като същ. м. мн. Високопоставени, първенци.  нарѡдѹ бессльнѹ събранѹ, въ свѣтлыхь красѹе се прїде ксарь Нед 605r.36