Речник на Патриарх Евтимий
рьвьне  
рьвьне -ꙗ ср (6) 1. Рвение, усърдие.  ревностїю мнѡгою  рьвенїемь подвг се, сътвор крⷭты тр, по слѹ покаꙁанномѹ ємѹ на бранехь Конст 435r.24 не сътръпѣ того тако на мнѡѕѣ хѹлт, нѫ ръвенїемь дѹховнымь себе подвгь, съпротвь царев ѡтвѣща, глаголѧ ЙП 188.32 Не ѧть быст(ь) врагь стнѣ навѣты, не раслаб сѧ проꙁволенїемь, ръвенїе къ ръвенїꙋ прлож  ретꙿ къ рет ЙП 199.7 (2) Същото значение и в ЙП 198.19. 2. Ревност, съперничество. Аще послѣднмꙋ ѡткрыет се, рекь – да млът пръвы̆“, ꙁан любопрѣнїа  рьвенїа мнѡгы плѣвеле въсѣвают въ светѣ̆ божї̆ црькв  ѡт нхь раꙁлные єрес  раꙁдоры въндоше вь ню Антим 241.8