Речник на Патриарх Евтимий
пѣт  
пѣт -поѭ -поеш несв (35) 1. Пея. Ст͠аа же мⷱнца раⷣуе се поаше съ дв͠домь. въꙁнесѹ те г͠ ꙗко поⷣтꙿ ме,  нѣс въꙁвеселль врагь мохь ѻ мнѣ Нед 607r.23 дѹшꙋ твою кь богѹ проваждающе вь радост  пѣсньм томꙋ сьгласно поюще Теоф 271.26 дїакѡн ѹбо полагает свѧтое еѵаг͠гелїе на свѧтѫѫ трапеꙁѫ, пѣвц же поѫт ѡбыныѧ тропарѧ  кондакѧ ЛЙЗ 291.27 Същото значение и в ЙР 9.4 12.17 Филот 92.28 Конст 430v.26 435r.31 ЙП 202.12 Кипр 233.7 Теоф 271.1 271.29 ЛЙЗ 292.10 298.27 СЙЗ 367.18 ЛОглаш 379.20 Яков 321.32. 2. Възпявам, възхвалявам с песни. Она же поѫщ  славословѧщ бога не прѣста до ѹтрънѣго аса  пѡдвгы къ подвгѡмь Филот 86.30 Словесное вдмь  тѣхꙿжде мѹще, смꙿ бѡ поющхь  славещх влад(ы)кѹ, ѹмѹ бо съкръвенныхь ꙁдателна сла слово I Никод 215.2 Дѣво беꙁневѣстнаа, стаа, рабы свое спаса̆ ѡт раꙁлных напасте̆  ѡт сьпротвных врагь, ведꙋщ кь бож(ь)ствнѣ̆ стьꙁ покаанїа неблаꙁньнѣ̆, еже пѣт радостїю Теоф 267.9 Същото значение и в Нед 611r.36 Теоф 263.5 265.8 273.2 СЙЗ 367.2 ЛОглаш 378.24 Яков 321.18 321.21. поѭще Като същ. м. мн. Тези, които възпяват, прославят. Мол се, царце, царев царемь сьхрант  ꙋтврьдт царѣ нашего  поющх твоꙗ юдеса Теоф 256.12 богꙋ  молш прлежно ѡ поющїхь тво̆ вьсенароты̆  свѣтлы̆ же праꙁднкь Теоф 257.5 цр(ь)ковнаа красота  ꙋтврьжденїе ты ꙗв се, прѣхвалнаа, просвѣтлѣвае конце, поющее ꙋсрьдно твою паметь вьсегда Теоф 257.10 Същата употреба и в Теоф 263.9 269.14. поѭще Певците по време на литургия. Егда же прїдѫт поѫще до славѫ, прходѧть їере̆ же  дїакѡн прѣд свѧтѫѧ трапеꙁѫ ЛЙЗ 291.5 Сконанѣ же бывш молтвѣ, егда ѹслышѫт поѫщх: слава  ннѣ, глаголѧт  т трїсвѧтое трїщ ЛЙЗ 292.12 3. Служа литургия, извършвам богослужение. Прѣднапса сѧ въсе въ прѣднапсано̆ слѹжбѣ свѧтаго Іѡанна Ꙁлатоꙋстагѡ. По̆ ꙁ наѧла, ꙗкоже тамо напсано ест(ь) ЛОглаш 374.4