Речник на Патриарх Евтимий
прѣклонт  
прѣклонт -прѣклонѭ -прѣклонш св (57) 1. Преклоня, склоня, наклоня, наведа.  въ монастрꙸ нѣкы ѿ тамо сѹщїⷯ шьⷣ, наелꙿствѹющомоꙷ свою ѻ г͠ прѣклон выю.  власы ѹбѡ ѿемъ, аг͠глсꙿкымь прѡее ѻдѣа се ѡбраꙁоⷨ ИМ 163r.3  ꙗко блжае быст(ь), многострашнѫѧ  ꙁлѫѧ своѫ съ высоты прѣклон главѫ Мих 177.31 прꙁр на рабы твоѧ ѡглашенныѧ, преклонвшыѧ своѧ выѧ пред тобою, подаждь мъ легкї̆ ꙗремь Яков 314.27 Същото значение и в Нед 608r.16 ЛЙЗ 292.2 293.16 294.28 297.4 297.6 299.16 299.30 303.1 305.10 306.9 СЙЗ 362.15 365.1 372.3 СВВ 395.31 ЛОглаш 376.18 Яков 317.13. прѣклоньше Като същ. м. мн. Тези, които са навели глави. Владыко господ, оте щедрѡт  боже въсѣкыѫ ѹтѣхы, прѣклоншїхь тебѣ своѫ выѧ благослов, освѧт, съхран ЛОглаш 387.15 на млость прѣклонт себе Умилостивя се, бивам изпълнен с милост. Блаженнаа же, тако того прлежѫща на мнѡѕѣ ꙗко вдѣ  тѣлеснѫѧ прокаꙁѫ до конца того беꙁ вѣст въ малѣ не сътворшѫ, абїе себе на млость прѣклон Филот 95.11 на молтвѫ прѣклонт себе Започна да се моля. ѻна же на м͠лтвѹ себе прѣклонш, въсѹ же нощь беꙁ съна прѣбывш Нед 605v.32 Он же на млость прѣклонꙿ сѧ, отроковцѫ глаголы ѹꙗꙁвень, на молтвѫ прѣклон себе  помол сѧ къ богѹ, сце глаголѧ Мих 176.30 ~сѧ 1. Наклоня се, склоня се, наведа се.  пѣвцем поющмь  свещеннкомь въ псалмѣхь  пѣснех прѣд кївотомь дѹщмь. мало то кївѡть прѣклон се паст Кипр 233.8. ꙗко ꙗв се господь ѡт дѣвы матере, емꙋже, прѣклонш се, рабꙿскы  поклон се  провѣща кь же на рꙋкꙋ ее Теоф 259.1 Свѧттель, прѣклон(ь) сѧ, молт сѧ СЙЗ 367.21 Същото значение и в Теоф 269.28 СЙЗ 367.1 368.14 368.21 369.10 369.21 370.11 371.1 371.30 СВВ 400.9 400.20 ЛОглаш 378.21 379.22 381.24 382.2 382.23 383.5 385.3 386.6 387.14 387.25 Яков 314.8 325.9. 2. Склоня, съглася се; смиля се. Прѣклон сѧ ѹбо блажены іѡанъ къ моленіꙋ въ кꙋпѣ же  постньскымь сънѣдемь, въꙁвышенїа съламлѣѧ рѡгъ ЙР 19.10 прѣклон се ѹбѡ же въ щедротаⷯ богаты, прошенїе тѣхь спльнꙗе,  волю боещх се его сътвор  мл͠твѹ хь ѹслыша Нед 605r.3 прѣклон сѧ ѹбо, благоѫтробне владыко,  ослаб, ѡстав  прост нам ꙗже въ вѣдѣнї  невѣдѣн съгрѣшенїа МИнд.1-2 349.29 прѣклонт сѧ на млость Умилостивя се, бивам изпълнен с милост. Он же на млость прѣклонꙿ сѧ, отроковцѫ глаголы ѹꙗꙁвень, на молтвѫ прѣклон себе  помол сѧ къ богѹ, сце глаголѧ Мих 176.30 прѣклонт сѧ колѣнѣ Вж. ЙР 21.2 Конст 435v.26 607r.1 610r.40. на молтвѫ прѣклонт сѧ Вж. Мих 176.30.