Речник на Патриарх Евтимий
прнест  
прнест -прнесѫ -прнесеш св (46) Принеса, донеса, поднеса; отнеса. аще бѡ  не по лѣпотѣ, ѻбае достоть  намъ то любѡ клюмо то прнест Петк 74r.26 тѣмже сь пастыр богоплетеннꙋю пѣснь боголѣпно томꙋ прнесѣмь Теоф 268.14 Господ, боже въседръжтелю ... прїм  нас грѣшныхъ молтвѫ  прнес къ свѧтомꙋ твоемѹ жрьтьвнкѹ СЙЗ 365.21 Същото значение и в Петк 74r.28 75r.15 80v.10 80v.28 81r.2 81r.9 ИМ 166v.23 174r.21 Филот 80.9 98.14 99.16 Конст 434v.17 Нед 608r.40 608v.32 Мих 172.16 178.31 ЙП 191.4 201.7 Кипр 238.5 Теоф 258.20 261.12 270.2 ЛЙЗ 302.12 СЙЗ 357.10 365.3 ЛОглаш 375.9 376.21 383.16 Яков 307.12 311.30 325.22 334.20. // Принеса (в) жертва (ливан). г͠лааше бо бл͠женаа • твор єже хощеш ѽ сѹдїа • не ѿвръгѹ се х͠а. не пожрѹ дѡлоⷨ. не прнесѹ лвань. не хощѹ покорт се твоемѹ скврънномѹ повелѣнїю Нед 606r.18 прнесенꙑ Като прил. Който е принесен, принесеният. Вѣрѹѫ бѡ, ꙗко свѧтаа она  радостотворнаа дѹша  подаст(ь)  сладцѣ ꙋсръдїе прїметь ... ꙗко архїєре̆ раба своего  брата ѡт ѹсръдїа прнесены̆ даръ ЙП 183.15 О прнесеных  освѧщенных ьстныхъ дарѣхъ. Господѹ помолм сѧ ЛЙЗ 301.4 О прнесеныхь  ѡсвѧщенныхь ьстных дарѣхь, господѹ помо(лм сѧ). СЙЗ 370.26 Същата употреба и в ЛОглаш 385.30. прнесъше Като същ. м. мн. Тези, които са принесли; принеслите. помѣн ꙗко благъ  ловѣколюбецъ прнесꙿшїхъ хже радї прнесошѫ  нас неѡсѫжденны съхран въ свѧщеннодѣ̆ств божестъвных твохъ та̆нъ СЙЗ 357.9 помѧн ꙗкѡ благъ  ловѣколюбецъ прнесшхъ  ꙁа хъ прнесоша  нас неосꙋжденныхъ сохран во свѧщеннодѣ̆ствї бож(ь)ственныхъ твох та̆н Яков 307.11 Помѧн, господ, дары сїѧ тебѣ прнесшхъ  ѡ нхже  мже  ꙁа нхже сїѧ прнесоша Яков 325.21 Същата употреба и в ЛОглаш 383.15. ~сѧ Бивам принесен. трѹдъ ѹбо тво  прѣдложенїе ꙗко кадїлѡ благовонно богов прнесошѡ сѧ  прѧт бышѧ ЙР 18.12 Сїаеть паметь твоꙗ, ꙗкоже дрꙋгое сл(ь)нце, прѣподобнаа Ѳеѡфано,  болѣꙁн твоее дѹше ꙗко мѵро благовоннѣ̆шее богов прнесоше се Теоф 260.13