Речник на Патриарх Евтимий
првлѣщ  
првлѣщ -првлѣкѫ -првлѣеш св (4) Привлека, приобщя, спечеля. не въсхотѣ же млъвѣ дат внѹ. нъ ꙗкоже бл͠гораꙁѹмьнь враь, прѣмѹдрѣ былїа смѣсвь, прѣмѹдрѣ ѻбохь въ мрь  тшнѹ хѻте првлѣщ Конст 429v.18 не въсхотѣ напрасно того облт, надѣав сѧ, єда како къ бож(ь)ствномѹ  стнномѹ поꙁнанїꙋ того првлѣеть ЙП 189.33 Тѣмже н же мыслъныѫ о въꙁвест, нже помолт сѧ стѣ  млость твоѫ првлѣщ можем, тѧгѡтоѫ съмрътноѫ, ꙗкоже нѣкоторымь врѣменемь, прѣкланѣемь къждо МЕ1-3 338.26 првлѣщ дѹхъ Поема си дъх. Таже ѹста ѡтвръꙁь  првлѣкь дѹх.Благословень богъ, – рее – же въсѣмь ловѣкѡмь хотѧ̆ спаст сѧ ЙП 186.3