Речник на Патриарх Евтимий
постгнѫт  
постгнѫт -постгнѫ -постгнеш св (26) 1. Достигна, стигна, доближа, настигна, застигна. пꙋстынное съ тъщанїемъ постже нѣдрѡ. ꙁвѣстно вѣдѧщ, ꙗко нто же тако но плътскаа ѡбые ꙋспват въꙁыгранїа, ꙗкоже пꙋстынѣ Петк 76r.25 Прѣмѹдры же кѡнстантінь б͠гѡⷨ наѹаемь, съкръвеннѹю ꙁвѣстно ѹвѣдѣвь лъсть, въ скорѣ напрасныⷨ бѣгꙿствѡⷨ вретанїю постже Конст 424v.30 Аще ѹбо въ семь когда коньць постгнеть дѹшѹ, не въстрѣбѹеть ныхь, ꙗко спльннїе въсхыщьш сѹщхь I Никод 219.26 Същото значение и в Петк 76r.25 ЙР 7.7 14.1 23.26 Филот 83.3 84.1 94.21 93.5 94.28 94.30 Конст 429r.10 431r.2 434r.28 434v.19 437v.15 438r.1 ЙП 195.26 197.14 I Никод 215.15 II Никод 224.3 Кипр 238.15. 2. Настъпя (за време). Д͠нев же на ѹтрѣ постгꙿшѹ, въс кѹпно къ рацѣ прїдоше.  свтькь ꙁапеатлѣнь ѻбрѣтꙿше, цѣла того въспрїеше Конст 431r.16 постгꙿшѹ же д͠ню, спасномѹ блгⷣтелꙿствѹ подражае, въсѣмь єꙁыкѡⷨ  народѡⷨ бл͠гоподателнѹ прострааше деснцѹ Конст 435v.34 3. Постигна, обхвана. небо  ꙁемлѧ сплънвшаго въ себѣ понос, творца мрѹ, съдѣтелѣ твар, єгоже н ѹмь постгнѫт, н слово съкаꙁат въꙁмагаеть Мих 170.18