Речник на Патриарх Евтимий
покаꙁоват  
покаꙁоват -покаꙁѹѭ -покаꙁѹеш несв (26) 1. Показвам, давам да се види; посочвам. Он же ногѫ ꙗꙁьвнѫ покаꙁовааше ѹмлень спꙋщаѧ глас  слъꙁы ѡт ѡїю пролваѫ Филот 88.12 не бо тако нб͠снѹю добротѹ ꙁьꙗвлꙗахѹ ѕвѣꙁднї лкове, ꙗкоже мⷱнце тѣло свѣтлѣшепокаꙁѹахѹ ꙗꙁвьнаа мѣста Нед 606v.11 Същото значение и в ЙР 18.3 ЙП 196.16 ЛЙЗ 286.5 292.7 299.7 299.9 299.17 299.25 302.7 304.6. 2. Проявявам, явявам, разкривам. Ѡбыкѡшѧ бѡ боголюбеꙁных дѹшѧ о добрѡдѣтѣл ѹсръдствоват  въсѣко покаꙁоват тъщанїе Филот 96.4  нтоже но, нъ побѣдѹ на се  на дїавола мⷱнцѹ ꙗвлꙗахѹ  ѻблтелнцѹ Еллнꙿскаго сѹровꙿства покаꙁающѹ хрїстїанꙿскаго б͠лгоъстїа, велкое ꙁнаменїе х͠вѹ слѹ Нед 606r.40 Ꙗкѡвь с, такова  пакоꙁѹ̆ себе, ꙗко да не лцемѣрьствомь окрадень бѹдеш Кипр 237.11. Същото значение и в ЙР 20.25 22.22 22.28 Конст 426r.24 426v.40 438v.8 Теоф 269.24 ЛОглаш 379.5. покаꙁоват побѣдꙑ Побеждавам. Вънгда бѡ юже на бранехь побѣды маанїемь х͠а моего б͠жїаго с͠на покаꙁоваахь, нтоже скръбно въмѣнꙗахь Конст 430v.21 ~сѧ Покажа се, явя се, проявя се.  того ꙗко мрьтва непщевавше, ѻставше.  мⷱнкь беꙁ крьве іларїѻнь покаꙁовааше се проꙁвѡлнїеⷨ ИМ 168r.23  б͠в бл͠годарьстьвные въꙁслааше пѣсн.  того архїереꙋ въсакѡ покоренїе покаꙁовааше же  подааше ИМ 172r.22