Речник на Патриарх Евтимий
поꙁнат  
поꙁнат -поꙁнаѭ -поꙁнаеш св (8) 1. Позная, узная, науча, разбера. Прѡее прїмѣте ювꙿствѡ ѡдръжещее ваⷭ тьмы,  сѹетнаа  льжꙋ ѻставте. поꙁнате стнꙋ  тое ѡꙁарте се свѣтоⷨ ИМ 167v.20  ѹкрѣп ме сповѣдат ме твое славное  велкое прѣⷣ ц͠р  кнеѕы  въсѣм людꙿм. ꙗко да поꙁнають въс ꙗко веле ес  страшьнь,  нѣⷭ б͠а раꙁвѣ тебе ного Нед 607r.6 Ꙋщедр по домовѡм оставшѧѫ младенцѧ, прѣжде даже поꙁнат нарцат ѡтца  матерепо въсѫдѹ ѡбнщавшѫѫ  плаемъ  гласы ꙋмленым помощъ просѧще МЕ1-3 340.6 Същото значение и в ИМ 171v.25 Нед 609r.37 ЙП 182.31. ~сѧ 1. Бивам разпознат. нѣкоторо бо ѿ наротыхь жень  бл͠городныхь недѹгѡⷨ съдръжмѣ ѕѣлныⷨ  до конца жвѡта ѿаанѣ  послѣднꙗа дышѹщ, прложше котороежⷣо дрѣво,  абїе поꙁна се жвотворвы крⷭть Конст 433v.34 2. Бивам признат, приет. Ѡт сѫдѹ благоьствыѧ дѡгматы ѹтвръдшѧ сѧ; ѡт сѫдѹ цр(ъ)ковное ꙋкрашенїе поꙁна сѧ ЙП 182.27