Речник на Патриарх Евтимий
подвꙁатI  
подвꙁат -подвжѫ -подвжеш св несв (13) Подтикна/подтиквам, подбудя/подбуждам, насоча/насочвам. Не каменїꙋ  дъскам покланѣем сѧ, ꙗкоже непщѹеть царь, нѫ тѣх въ ѹмѣ на молтвѫ подвжѫще, ꙗко да въсеслномѹ богѹ о нас мѡлѧт сѧ ЙП 194.13 прѡкажень нѣкы̆, …, съ тъщанїемь въ цр(ъ)ковь прѣподобныѧ матере прїде, прлежным мѡлбам  ѧстым прпаданм свѧтѫѧ на млость подвжѫщꙋ Филот 95.6 Се же,  дънїю  нощїю сїаеть,  въсѣхь къ ревност подвжеть Конст 424r.7 Същото значение и в ЙР 21.16 Конст 432v.13 ЙП 199.26 202.22. подвжѧ Като прил. Който подтиква. Нѣцї же н по и͠і-тх лѣтѣх къ желанїю пѡдвжм сѫт, не сѫщꙋ раждѕанїю, подвжѫщомꙋ тѣх къ похот. II Никод 222.18 подвжемъ Като прил. Движен. Въсако бѡ, єже ѡт себе къ благомѹ двжуще се – ꙗвѣ ꙗко ѡт бога подвжемо,  не ѡт нѣкоего съравна, – самовластно глаголт се I Никод 208.14 Светымь бо  въселнскымь съборѡмь, дѹхѡмь светымь подвжем, ꙗкоже прѣдрее се, събравшм се Кипр 228.5. ꙗко да не кто, ѡт беꙁмѣрнаго млованїа подвжемъ, въпаднет въ Маласїанꙿскѫ єрес(ь) II Никод 221.12 Същата употреба и във II Никод 222.10. подвжат слово Кажа, напиша (слово). Нѫ прїд м ѹбо н(ы)нѣ  самъ, блаженны̆ Іѡанне,  ѡбрадова̆ нас дѹхомь, ꙗко о тебѣ подвжѫщѫ слово ЙП 183.17