Речник на Патриарх Евтимий
плъкъ  
плъкъ -а м (10) Войска, воинство, полк; пълчище, тълпа. на высоцѣ копї того положше. ꙗкоже  до днⷭь въ црⷭкыⷯ ѻбност се плъкѡⷯ, же ⷭ Конст 426v.1  Полвѡтское добрѣ ѹпасе стадо, не тъїѫ же, нѫ  єретьскыѧ плъкы, ꙗкоже пращеѫ, слѡвеснымь връженїемь до конца раꙁдрѹш ЙП 183.23 Тѣмже аг͠гелꙿстї ꙋдвше се нове  бѣсовьсцї ꙋстрашше се пльц, ꙁреще те вь женꙿскомь тѣлес мꙋжьско мꙋдрованїе мꙋщꙋ Теоф 260.4 Същото значение и в Петк 81r.28 ЙР 12.20 Конст 426r.34 430v.26 ЙП 184.7 198.21 Теоф 259.13.