Речник на Патриарх Евтимий
отъкрꙑт  
отъкрꙑт -отъкрꙑѭ -отъкрꙑеш св (13) 1. Открия, отворя, повдигна. ꙗко ꙋбѡ бл͠женнаагѡ ракⷹ ѿкрыше, ѽ юдо, ѻбрѣтоше два стонка ѿ ꙫїю єгѡ схѻдеща бл͠гоꙋханнаагѡ мӱра ИМ 173v.26  належащаѧ свѧтѣ̆ се̆ жертвѣ покрывала гадателнѣ ѡткрывъ, ꙗвленна намъ покаж Яков 318.1 2. Открия, разкрия. нъ же юдесеⷨ б͠ь не прѣꙁрѣ на мнѡѕѣ толкое тѣхь тъщанїе беꙁдѣлно покаꙁат. нъ въ сънѣ бл͠женомѹ макарїю по дробнѹ въса ѿкры Конст 433v.17 . Да господь помлѹет х. Огласт хь словомь стннымь. Ѡткрыт мь еѵаг͠гелїе праведное ЛЙЗ 294.25 Ѡгластъ хъ словомъ стнны. – Ѡткрыеть мъ еѵаг͠гелїе правды Яков 314.22 Същото значение и в СЙЗ 362.6 СВВ 395.28. ~сѧ Бивам открит, открия се. Се рад вны непщѹем прьвых ѹтат се новь страшнѣ̆ та̆нѣ  архаг͠гелꙋ ѡткрыт се Гаврїлѹ I Никод 212.13 „Аще послѣднмꙋ ѡткрыет се, рекь – да млът пръвы̆“ Антим 241.6 Братїе, прѣжде пршьствїа вѣры под ꙁакономь стрѣгом бѣхомь, ꙁатворены вь хотещѹю ѡткрыт се Теоф 276.29 отъкръвенъ Като прил. Открит. ꙗкоⷤ свѣтлї егѡ хрїсѡвꙋл вь славнѣ лаврѣ с͠тыѫ гѡры  прѡтатѣ ѿкръвенѡмь свѣдѣтелствꙋѫⷮ лцемъ Петк 80r.6 благоьстваа велѣнїа въсѣмь кѡнцемь поꙁнанабышѧ,  въсѣкь въꙁрастꙿ ѡткръвенѡмь лцемь славѫ господнѧ въꙁраеть ЙП 182.32 отъкрꙑвꙑ Като прил. Който е открил, разкрил. же неꙁреенных  невдмых та̆нь боже, ꙋ негѡже скрѡвща прѣмѫдрост  раꙁꙋма съкръвена, же слꙋженїе слꙋжбы сеѫ ѡткрывы̆ намъ СВВ 398.27