Речник на Патриарх Евтимий
остат  
остат -останѫ -останеш св (17) 1. Остана където или какъвто съм. Аще л  ѿ подобающаго далеⷱ нѣгде ѻстанеⷨ, простть намь блаженаа ѡна д͠ша ИМ 162v.1 аще ѹбѡ б͠в ѹгодно вѣсте наше потъщанїе  ѹставь, ꙁвѣщенїе подадте намь. аще л то недостатьно ѻстало ⷭ, вы̏ ꙗко стнѹ вѣдеще справте Конст 431r.12 обрысавь ѡпаснѣ въсѧ мокротѫ гѫбоѫ, ꙗкоже не остат нкакоже вънѧтрь каковѣ лбо мокротѣ ЛЙЗ 305.16 Същото значение и в ЙР 17.21 (2) I Никод 210.20 216.20 218.31 ЛЙЗ 304.1. 2. Остана (настрани), изостана. бѹд ꙗко ѡпрѣснокъ бѣше хлѣбъ ѡнь, єгоⷤ х͠с въ врѣме ѻнѡ тѣсноты рад врѣменные въꙁемь, ꙗкⷪ да не непрѣданно ѡстанеⷮ новые веере танꙿство ИМ 169v.7 къ смь егѵ̈пьⷮсцї  ѳївесцї  лвїсцї. месопѡтамте же  перꙿсцї єпкⷭѡп. нъ нже скѵ̈ѳїскаа ѻстанѹ страна. пѻнꙿть же  галатїа  памфїлїа Конст 430r.27 оставꙑ 1. Като прил. Останал, оцелял. сътвор намь ꙋклонт сѧ ѡт въсѣкого ꙁла  ммошедшѫѧ ѧсть нынѣшнѣаго д(ь)не ѡт въсѣкого ꙋклон ꙁла, дарѹ̆ же намь  ѡставшѫѧ непорѡно съвръшт прѣд свѧтоѫ славоѫ твоеѫ СВВ 391.26  да не погꙋбш ѡставшее твое се малое стадѡ, страхѡмъ съкрꙋшеное  страшноѫ сеѫ ꙗꙁвоѫ съмѫщенное МЕ1-3 339.27 Ꙋщедр по домовѡм оставшѧѫ младенцѧ, прѣжде даже поꙁнат нарцат ѡтца  матере по въсѫдѹ ѡбнщавшѫѫ МЕ1-3 340.5 2. Останал, изостанал; липсващ. Помѣн, господ, прѣдстоѫщѫѧ люд твоѫ  же рад благословнѫѧ вны оставшѫѧ  помлѹ̆ х  нас ЛОглаш 384.4 3. Като същ. м. мн. Останалите, оцелелите. Не доспѣваемь, владыко, ꙋмершїхь, ꙗкоже обыа̆ есть, плакат ѡставꙿше,  конецъ нас постѕаетъ МЕ1-3 338.13 ~сѧ оставꙑ сѧ Като прил. Който се е отказал. Помѧн, господ, предстоѧщїѧ люд  благословныхъ рад внъ ѡставшїѧ сѧ  помлꙋ̆ хъ  насъ по множествꙋ млост твоеѧ Яков 326.12