Речник на Патриарх Евтимий
окрьстьнъ  
окрьстьнъ -ꙑ прил (21) Околен, съседен. мнѡгаа  юⷣна ꙁнаменїа творѣше.  не тъїѫ вь странѣ ѻно, нѫ  по вьсⷯѣ ѻкрⷭтныⷯ странаⷯ тѡѫ юⷣса  ꙁнаменїа вьсѣмь вѣдома бѣхѫ Петк 79v.6 Слышеще же сїа даже до ѡкана ѻкръстнї єꙁыц, радѡваахѹ се  въсакѹ томѹ покаꙁоваахѹ прїаꙁнь Конст 426v.39 Въꙁвѣст же  въсѣмь ѡкръстнымь єпскопѡм лѫкавое ꙁьобрѣтенїе лѫкавнѣ̆шаго царѣ  ꙁлобѣснѫѧ єресь ЙП 195.32 Същото значение и в ЙР 14.11 23.12 ИМ 173v.29 Филот 95.25 Конст 428r.20 Мих 173.29 ЙП 201.23 201.27. окрьстьн Като същ. м. мн. Хората от околността, хората наоколо.  вь своѫ прїде странѫ, въс ѻкръстнї сътѣкаахѫ сѧ, съ свѣщам  кадлы  мры блг͠ѡвѡнным Петк 80v.16 Въс бѡ окръстнї мѣста ѡного къ нмѹ сътѣкаахꙋ се,  блгⷭвенїе порпаахꙋ ИМ 163v.2 б͠ь прославлꙗе се въ съвѣтѣ с͠тьхь своⷯ. веле  страшьнь ⷭ наⷣ въсѣм ѻкръстным его Нед 611r.29 Същото значение и в ЙР 18.2 Филот 92.32 ЙП 195.35. окрьстьнаꙗ Като същ. ж. Околната страна, околностите. мнѡгаа  прѣславна юдеса съдѣаше. въсѧ ѻкртⷭныѫ тѡгѡ мѣста. ѻгласшѫ юдесы Петк 76v.13 ꙁыдеⷤ тоѫ слꙋⷯ по вьсе ѻкрⷭтнѣ страны ѻнѡѫ Петк 79v.10 въсѣ ѡкръстнаа оного мѣста тоѫ ѡглашааше жтїе,  слава многа схождааше о не̆ Филот 87.9 Същото значение и в Петк 81v.26.