Речник на Патриарх Евтимий
окаꙗньнъ  
окаꙗньнъ -ꙑ прил (7) Окаян, нещастен. плътемꙿ же его ѿ косте до конца ѿпадꙿшмь, ꙁлѣ ѻкааннѹю свою д͠шѹ ꙁвръже Конст 427v.37 Влⷣкѡ г͠ І̇͠ѵ Х͠е. прꙁр на ме ѻкааннѹю  недостонѹю рабѹ твою въ ась с.  ѹкрѣп ме Нед 607r.3 окаꙗньнꙑ Като същ. м. ед. Окаяният, нещастният. Елмаже  сеѫ благодѣт лшх сѧ, ѡкаанны, рад мнѡжьства мохꙿ грѣхѡвъ, молѧ сѧ  прпадаѫ твоемꙋ прѣподобїꙋ ЙР 19.6 Да съмѡтрѧть ѡкааннї, ѡт кѫдꙋ съставлена бышѧ небеснаа  ꙁемнаа Филот 91.1  се ждѫ, когда прїдеть  поглъттꙿ мѧ окааннѫѧ, ождаѫ дѹшѫ моеѫ ѹмленное раꙁлѫенїе Мих 176.9 Същото значение и във Филот 82.4 МЕ1-3 338.30.