Речник на Патриарх Евтимий
оꙁарт  
оꙁарт -оꙁарѭ -оꙁарш св (12) Озаря, осветя. Вьсѫдꙋ бѡ юдесы прѡсїа. вьсѫдꙋ лꙋѧ распрѡⷭтрѣть блгⷣтныѫ. вьсѧ ѻꙁар ꙁемныѧ кѡнцѧ Петк 80r.18 нъ въса кѹпно въселнаа ѿ єдного бжⷭтвнаго д͠ха ѻꙁарена бывш, еднод͠шное въспѣваемь бл͠годаренїе г͠люще Конст 433r.16 Елма ѹбо достоаше свѣтлнкѹ на свѣщнцѣ положт сѧ  въсѧ ѡꙁарт паствѫ добрѡдѣтѣле̆ свѣтомь ЙП 185.28 Същото значение и в Кипр 228.23 Теоф 270.26 СВВ 397.2 398.6. ~сѧ Бивам озарен. Прѡее прїмѣте ювꙿствѡ ѡдръжещее ваⷭ тьмы,  сѹетнаа  льжꙋ ѻставте. поꙁнате стнꙋ  тое ѡꙁарте се свѣтоⷨ ИМ 167v.20 Смь въс божьстъвнымь ѡꙁарвше сѧ дѹхомь, по Павлѹ ꙋметы въмѣншѧ вещнаа, ꙗко дѹха єдного прѡбрѧщѫть ЙП 182.6 Ѡт єдного бѡ въс  тогожде дѹха оꙁарвше се, повелѣше полъѕнаа Антим 242.29 Същото значение и в Теоф 257.31 265.29.