Речник на Патриарх Евтимий
оградт  
оградт -ограждѫ -оградш св (11) 1. Заградя, обградя. Сїа ѹбо раꙁꙋмѣ ц͠рь,  бл͠гоьстїа велѣнꙿм наслажⷣь се. кѹпно же  тѣм себе ѻградвь, неꙁг͠ланные спльнѣаше се радост ИМ 172r.20 прѡкажень нѣкы̆, ꙗко ѹслыша, вѣроѫ себе ѡграждь  ѹсръдїем топлымь, съ тъщанїемь въ цр(ъ)ковь прѣподобныѧ матере прїде Филот 95.3 2. Оградя, обградя; защитя. Мол сѧ ꙋбѡ о съмрен мра.  вьсѣⷯ же вь ьстны тво храмъ прїшеⷣшїх днⷭе, ѻгрⷣаꙵ ненавѣтны слоѫ данноѫ т ѿ сп͠са х͠а Петк 82v.19 съхран стадѡ наше ѿ въсѣⷯ съпротвнаго къꙁне ненавѣтнⷪ. ѻград  блгⷣтїю данною т ѿ пастыренаелнка сп͠са х͠а ИМ 174v.11 ѧꙁыьскаа въстанїа ѹкрот, цр(ъ)ковꙿ ѹмр, мръ съблюд, стадо ѡград, недѫжныѧ сцѣл ЙП 202.19 Същото значение и в СЙЗ 372.34 ЛОглаш 387.16 МЕп 342.14 МИнд.1-2 347.20 МЦ 354.1. ~сѧ Оградя се. Кто бл͠гоъстїа ѻрѹжꙿм сце ѻградв се, въсе долꙿскые раꙁⷣⷣрѹш къꙁн Конст 438v.40