Речник на Патриарх Евтимий
обѣщат  
обѣщат -обѣщаѭ -обѣщаеш св (6) Обещая, дам обет. сам бѡ съ клѧтвоѫ обѣщаль єс ѹсты рабь свох, пророкъ, не хотѣт съмрът грѣшнкѹ ЙР 15.11. . обѣщавꙑ Като същ. м. ед. Обещалият, този, който е дал дума. же ѡбщѫѧ сїѫ  съгласныѧ намь даро(в)авы молтвы, же двѣмал трма, съглашаѫщм сѧ ѡ мѣн твоемъ, прошенїа дат ѡбѣщавы̆ СЙЗ 359.25 ~сѧ Обещая, дам дума, дам обет. ѻнꙿ же въ скорѣ ѻбѣща се тако творт,  добрѣ  бл͠гоъствѣ правт въстоные страны Конст 428r.1 аще ѹбо покажеш м тѣхь помощь  слѹ, подѹ с тобою. ѻнже ѻбѣщав се поде въ цр͠ковь Нед 606v.35 Вѣмы, ꙗко множцеѫ покаат сѧ ѡбѣщахѡм сѧ  сльгахѡм МЕ1-3 338.32 Същото значение и в Конст 431r.38.