Речник на Патриарх Евтимий
облт  
облт -облѫ -облш св (12) 1. Изоблича, разоблича. нь сльга неправда себѣ,  въ сѣт юже съкрыше ѹглъбоше,  лъжа стною ѡблена быⷭ ИМ 164v.14 Събѡрѹ же съвръшвшѹ се.  ѻблена бывш стннѣшм лъжа, єꙁыкь же на высотѹ г͠лавы ѹмлъе Конст 430v.29  єретьствѹѫщаа ꙁаград ѹста  царѣ неьствѹѫща съ дръꙁновленїемь обл  стѹдныѧ архїєреѧ ѹкор ЙП 198.23 Същото значение и в ИМ 171r.18 172r.7 173v.7 ЙП 183.25 189.32 200.24 200.26. 2. Укоря, порицая, обвиня. Господ, да не ꙗрѡстїѫ твоеѫ облш нас, н же гнѣвомь твомь покажеш нас, нѫ сътвор съ нам по съмотренїꙋ твоемꙋ СВВ 393.12 Нѫ да не ꙗростѫ твоѫ ѡблш нас, нже гнѣвѡмъ твомъ покажеш нас, господ МЕ1-3 336.17 .