Речник на Патриарх Евтимий
естьствьнъ  
естьствьнъ -ꙑ прил (5) Природен, естествен, на природата. прпⷣбнѫѫ же въ дѡмꙋ мѣахѫ младагѡ рⷣа тоѫ въꙁраста  естестъвнагѡ рад ꙋсвоенїа Петк 75v.16 нъ ѹбѡ два̏ ѿ сла с͠тыхь ѿц͠ь по съвръшен събора къ г͠ѹ прѣшл бѣше ⷭстьвнѣ съмрьт тѣхь постгꙿш Конст 431r.2 Отвръгохѡм сѧ страшныѫ кръве ꙁавѣщанїа, еѫже ѡсвѧтхѡм сѧ, общѫ въмѣнвше,  дѹхь благодѣт ѡбеꙁььстхѡм, страшное  прѣвыше ест(ь)стьвное сыноположенїе прѣнебрѣгше МЕ1-3 335.11 Същото значение и в ЙР 10.24. естьствьнꙑ въꙁрастъ Съзнателна възраст, зрялост. Врѣмен ꙋбѡ дѡвѡлнꙋ прѣшеⷣшꙋ,  въꙁрастъ єстес(тъв)ны достгш, въсѣкъ пѫⷮ дѡбрѡдѣтѣл ꙁвѣстно навые Петк 75v.15