Речник на Патриарх Евтимий
едносѫщьнъ  
едносѫщьнъ -ꙑ прил (8) Единосъщен, еднакъв по същество, по естество; с обща, неделима същност. Нѫ, ѡ прѣьстнаа главѡ  благодѣт свѧтаагодѹха спльненаа, Іѡане, спасово съ ѡтцемь обтѣлще, прѣдстоѧ ѹ прѣстола въсѣхь царѣ  ꙗсно наслаждаѧ сѧ свѣта едносѫщныѧ тройцѧ ЙР 26.1 Семꙋ ѹбѻ с͠тмѹ събѡрѹ въ нк вїѳїнїсцѣ бывшѹ,  црⷭкою поⷣпсанѹ бывшѹ рѹкою, дѣствїемь с͠тые  єдносѹщные троце, же правые вѣры поборнц бжⷭтвнї ѡц͠ правѹю ѹꙗснше вѣрѹ Конст 430v.34 Сце мѫдръствѹемь  сце кр(ъ)щаемь въ тройцѫ єдносѫщнѫѧ по ꙁаповѣд самого господа, рекшаго ЙП 187.9 Същото значение в ИМ 168v.23 Конст 430v.39 Яков 308.21 323.30 329.31.