Речник на Патриарх Евтимий
мꙑсльнъ  
мꙑсльнъ -ꙑ прил (17) 1. Който има разум, разумен, мислещ. Сце съꙁданъ бывш, ꙗкоже  достонь быт прьвый нарещ се нь, ꙗко танꙿстьвнѣйш пае ест(ь)  мысльнѣйш  пае же простѣйш I Никод 211.22 наѧло бѫдѫщїхь благь, жвотворѧщїа сла, стонкь освѧщенїа, ѡт негоже въсѣ тварь, словеснаа же  мысльнаа, ꙋкрѣплѣема тебѣ слѹжть  тебѣ непрѣстанное въслаеть славословїе ЛОглаш 379.11 Владыкѡ господ, Ісѹсе Хрсте, боже нашь, же въсѣкоѫ вдмыѫ же  невдмыѫ твар съдѣтелю; же ѡт ꙁемлѧ прѧтаго ловѣка дѹшеѫ мысльноѫ  ѡбраꙁомъ свомъ бож(ь)стъвнымъ поьтъ МЕп 341.3 2. Духовен, мислен, невеществен. вьсѧ вражїѧ ꙗкоже нѣкотѡрѫѫ паѫнѫ раꙁарѣаше къꙁн,  ꙗкоⷤ дв͠дъ на къждѡ д͠нь мыслънагѡ нꙁлагааше гѡлїаѳа Петк 77r.30 съ же не море ръмное, вѡдам влънѹѫще сѧ, нѫ много мнѡжае сего лютѣйшее  жестоайшее мрасего быстрыма прѣде нѡгама  мыслънаго Фараѡна, лѫкавааго глаголѧ дїавѡла,  въсѧ єго ѡтстѫпныѧ слы потоп же  подав ЙП 200.10 Мысльным ср(ь)дца своего ѡесы цьвꙿтеш , цвѣтнкь добродѣтелей ꙗко беꙁ расꙋжденїа сьблюдш, кь свѣта невещестьвнаго покою прблж се Теоф 267.12 Същото значение и в ЙР 8.20 ЛЙЗ 301.6 СЙЗ 370.29 СВВ 398.6 ЛОглаш 377.13 386.2 Яков 313.17 МЕ1-3 338.5 338.25. мꙑсльн Като същ. м. мн. Невеществените, безплътните (същества). Како, ꙗкоже нѣцї глаголють, лшенїю престнаго бытпо же ѡт сѹдѹ ошъствїю, єгоже рад ѹподобт се мысльным дѹша желателнаго I Никод 214.26 Ꙗрѡсть ѹбонепотрѣбна тъїю тогда.  сїю же въ мысльныхь ꙁрмь, мѹжьствѹ бо повнна, аще  гнѣвѹ неповнн сѹще I Никод 215.5