Речник на Патриарх Евтимий
мрьтвъ  
мрьтвъ -ꙑ прил (22) Мъртъв. ꙗрѻстїю подвгше се каменїе въꙁъмше немлⷭтвнѣ того ꙗкоже ногда прьвомⷱнка побше.  того ꙗко мрьтва непщевавше, ѻставше ИМ 168r.21 Двꙿство прѣславнаго сего юдесе • како мрътваа тѣлеса въ рацѣ ꙁатворенаа, вънеꙁаапѹ ѻжвлна быше  поⷣпсаше,  въсь ѿ͠ьскы лкь ꙁвѣстше  въꙁвеселше Конст 431r.25 Ты же, послѹшателю, не, ꙗко мр(ъ)тв сѫть кѡст, ꙁр, нѫ невдмо ѡт нх сходѧщѫѧ благод(ѣ)ть съматрѣй Мих 179.3 Същото значение и в ЙР 16.16 ИМ 169r.13 173v.12 Филот 94.26 Конст 432v.29 Нед 606v.12 609v.21. мрьтвꙑ, мрьтв Като същ. м. ед. мн. Мъртъв човек, мъртвец; мъртви хора, мъртъвци. Тако м праведнаго сѫдїѫ, хотѧщаго сѫдт жвымь  мрътвымь, ꙗко стнѫ тебѣ глаголах, ꙗко до конца жꙁн моеѫ неоскврънено съблюдѫ тѣло мое Филот 84.33 ꙗко бѡ тъїю мрътво пркоснѹ се, абїе напрасно ꙁдрава до конца ѹстро се, славещ  бл͠годарещ прѣбл͠гаго б͠а Конст 433v.35  въста въ третїй д(ь)нь, пѫть сътворвь въсѣкой плът еже ꙁь мрьтвых въскръсенїемь, понеже невоꙁможно бѣ дръжат сѧ тлеѫ наѧлнкѹ жꙁн ЛОглаш 381.3 Същата употреба и в ЙР 14.25 Конст 430r.39 Нед 607r.36 ЙП 186.17 192.22 ЛОглаш 381.5 381.29 Яков 323.11 323.14.