Речник на Патриарх Евтимий
дѣствоват  
дѣствоват -дѣствѹѭ -дѣствѹеш несв (13) Правя, извършвам, действам. Въ схь ѹбѡ вещехь добрѣ тѡмѹ мѹщꙋ, м͠терь свою степса єленѹ,  въса тѡ црⷭкаа върѹ, самовластно невъꙁбранно въса дѣствоват црⷭкаа Конст 432v.39 Сїа въсѣ благод(ѣ)ть, же вънхꙿ жвѫщїа, дѣйствоват обые ЙП 199.21 рѫкы нашѫ сътвор ꙁлыхь ꙋбо свѣнт сѧ дѣль, дѣйствоват же една, ꙗже тебѣ благоꙋгоднаа, въсѧ нашѫ ѹды  мысл своеѫ ѡграждаѫ благод(ѣ)тѫ СВВ 397.20 Същото значение и в ИМ 170r.3 173v.22 ЙП 182.5 186.29 I Никод 220.1 218.10. дѣствѹѧ Като същ. м. ед. Създател, деятел. Ты бо ес дѣйствѹѫ въсѣ въ въсѣхь ЛОглаш 375.10 ты бо ес дѣйствꙋѧй всѧ во всѣхъ,  ꙗже ѡт тебе вс щем во всемь помощ  ꙁастꙋпленїѧ Яков 320.19 дѣствѹем Като същ. м. мн. Тези, върху които се въздейства; потърпевшите. Свѣть тъма быст(ь) ѡт дѣйствѹемыхь прѣобдѣнїа Антим 249.7 въ словѣ л дѣлѣ л помышлен дѣйствꙋемыѫ,  полꙋмь ѡбѣтованнаа намь благаа съ въсѣм свѧтым твом, же ѡт вѣка тебѣ благоꙋгождьшм СВВ 399.17