Речник на Патриарх Евтимий
дѹховьнъ
дѹховьнъ
-ꙑ
прил
(37)
1. Който се отнася до духа, духовен.
Веселїа дѹхѡвнаго подаль ес намъ внѹ
I Никод
205.5
Беꙁмлъвїе пость дѹховнаа съпрѹга, лѣствца на небеса въꙁводещ, пѹть непрѣлъстный къ богѹ, верга благосъетаннаа
Кипр
226.12.
Дарꙋй же, боже, молѧщїм сѧ съ нам прѣдспѣанїе жтїѹ вѣры раꙁꙋма дѹховнаго
СЙЗ
363.24
Същото значение и в
Петк
74r.16
78v.9
ЙР
23.18
23.24
ИМ
163r.10
166r.10
169v.22
172r.31
174v.21
Нед
603v.4
ЙП
183.18
186.34
188.33
195.18
196.1
II Никод
222.21
Кипр
238.12
Антим
240.4
240.13
250.8
250.9
ЛЙЗ
293.3
СЙЗ
365.23
371.5
Яков
310.13
313.20
316.23
319.19
319.21.
дѹховьнꙑ жрьтвьнкъ
Вж.
ИМ
169v.27.
2. Който се отнася до вярата, богослужението, духовен, църковен.
пѣнїе ѡт сѹдѹ дѹховное нанаемь
Кипр
229.29.
перваго тѧ ꙗв Іеросалмлѧномъ пастырѧ ꙋтелѧ вѣрна стротелѧ танствомъ дѹховнымъ, тѣмже тѧ поетаемь, Іакове апостоле
Яков
334.16
н же въ ѻдежⷣѹ с͠щеннꙿьскꙋю ѻблъенъ, н мл͠твы нашего с͠щеннодѣства прїемь съ ѱалмы пѣнм пѣсньм д͠хѻвным
ИМ
169v.26
Същото значение и в
Яков
314.6.