Речник на Патриарх Евтимий
дароват
дароват
-дарѹѭ
-дарѹеш
несв
(81)
Дарявам, подарявам.
побѣдѫ дарова въсемꙋ ловѣьствꙋ, не тъїѫ мѫжьскомѹ рѡдѹ, нѫ женскомѹ
Филот
79.21
послѹша ѹбо мене пожр велкыⷨ богомь, бл͠гыⷯ насладш се въсѣхь, богатьство тебѣ доволно дарѹюⷮ
Нед
605v.9
Благодарм тѧ спаса, въсѣхь бога, о въсѣх, хже дарѡваль ес намъ, благыхь
СВВ
401.5
Същото значение и в
ИМ
164r.2
164r.20
174v.4
Филот
81.25
Конст
424r.39
426v.30
427r.3
429v.32
430v.17
431r.35
Нед
605r.6
606v.27
608r.36
609r.21
Мих
178.12
ЙП
196.22
I Никод
213.2
213.28
II Никод
224.15
Кипр
226.9
226.22
229.13
Теоф
259.21
267.5
268.8
269.30
СЙЗ
359.23
359.26
359.28
363.22
367.9
373.21
СВВ
391.26
393.16
396.23
398.5
ЛОглаш
383.19
383.29
385.15
385.21
389.7
Яков
317.25
320.19
323.19
325.26
326.4
327.4
327.21
327.27
331.18
333.4
МЕп
342.8
342.11
342.21
342.29
343.9
МИнд.1-2
347.5
347.7
347.25
350.6
МС
351.12
351.14
352.6
МЦ
353.16
354.3.
даровавꙑ
Като същ. м. ед. Който е дарил.
Благомꙋдрьно прославльш добродѣтелным свом дѣан даровавшаго т вѣньць, ннѣ же вѣнцемь нетлѣннымь прославлѣеш се
Теоф
266.14
дарѡвавый намь мра сего благаа ѡбрѫвь намъ ѡбѣтованное царство данным ѹже намь благод(ѣ)тьм
СВВ
391.22
покаꙁавый намь пѫтѧ въ спасенїе, даровавый намь небесных тайнь ѡткрьвенїе
ЛОглаш
377.4
Същата употреба и в
ЛОглаш
378.28
Яков
319.30.
велкаꙗ дарѹѧ
Вж.
МИнд.1-2
348.9.
~сѧ
Бивам дарен.
нмꙿ же бѻ нѣмь раꙁвѣ крⷭтомь съмрьть ѹпраꙁн се. прѣрѻдтелны грѣхь потрѣб се. адь спрⷪврьже се. въск͠рсенїе дарѡва се • Сла намь, єже прѣѡбдѣт настоещаа самѹю съмрьть, дарѡва се
ИМ
166v.2, 166v.3
ть бо тебѣ ѡт бога дарова сѧ на славословїе божїе хвалѫ, ты же того на праꙁнѡсловїа обратль ес на глѹмы на скврънаа слѡвеса
Филот
88.20
Желанїе же ꙗрость орѹжїа тѡй на врага дароваше се
I Никод
215.10
Същото значение и в
I Никод
215.14
215.24
Теоф
260.24.