Речник на Патриарх Евтимий
клѧтва  
клѧтва -ꙑ ж (10) 1. Клетва, клетвено обещание. Сце ѹбо себе обѡ ѹвѣщавше  клѧтвам ѹтвръдвше, прѣбываахѫ проее дѣвьство хратѧще  стотѫ Филот 83.25 Ѹаше же  епⷭкѡпы мрь  єдномыслїе дръжат, распре же  любопрѣнїа ѹдалꙗт се • гл͠ааше же  се̏ съ клетвою трьб͠лжены Конст 431v.22 клѧтвам ѹтвръдшѧ того, прѡсѧще ѡбѣть, аще конецъ прїмѫть ѡбѣщаннаа ЙП 188.9 Същото значение и в ЙР 15.11 Филот 85.4. 2. Проклятие, клетва, осъждане. Радѹй сѧ, –глаголѧ – въꙁведенїе рѡда, прѣматернѧѫ клѧтвы свобожденїе, Адамово ꙁбавленїе Мих 171.18 подобещ се беꙁсльномꙋ млоср(ь)дїю едного ловѣкь ꙁбавльшаго ꙁа млоср(ь)дїе млост ѡт древнее клетвы Теоф 269.6 скѹпл ны ес ѡт клѧтвы ꙁаконныѫ ьстноѫ с кръвїѫ ЛЙЗ 285.17 Същото значение и в Мих 172.8 Теоф 271.5.