Речник на Патриарх Евтимий
блаженъ  
блаженъ -ꙑ прил (57) 1. Честит, щастлив, блажѐн. Сце тⷯѣ ѹтврьд  накаꙁа доволно.  мрь тѣмь давь,  въсемꙋ стадꙋ, блаженыⷨ ѹснꙋ сънѡⷨ ИМ 173r.25 да ꙗко ѹбо прїде на мѣсто ѻнѡ деже бл͠жены конъць єже въ х͠а сповѣданїе хотѣше спльнт добрѣше же  ѹсръднѣше, въꙁведе свое ꙫ къ жвѹщомѹ на н͠бсехь Нед 610r.15 Вь стнѹ блажень аꙁь вь градѣх, ꙗко добра сьбрах ськровща, светых ьстные мощ, хже  прѣдстателе мꙋщ Теоф 274.24 Същото значение и в Петк 78v.3 ИМ 162v.2 Филот 79.25 84.13 Нед 608v.1 611r.21 Кипр 226.25 ЛЙЗ 293.2 Яков 313.18 МЕп 343.7. 2. Прозвище на светец, праведник, Бог, св. Троица и др. Какоⷤ смѣете трї кртⷭы дрѣвѣны сътворше,  тⷯѣ кꙋпно съвъкꙋпльше, с͠тѹю трⷪцꙋ меноват. не трепещꙋще творт ѡбраꙁь бл͠женые трⷪце ИМ 170v.29 Добраа же въ женах  блаженаа Фїлѡѳеа, ꙗкоже нѡгда Хрстос раслабленаго, такожде  та того въпрашааше Филот 88.14 Сцев пѡдвꙁ бл͠женые мⷱнце • Сцевые борꙿбы х͠вы невѣсты Нед 610v.3 Същото значение и в ЙР 19.11 20.21 ИМ 163r.24 169v.4 171r.20 Филот 78.14 Конст 424r.31 430r.35 433v.11 433v.12 433v.17 433v.20 433v.21 434r.2 434r.36 434v.30 435r.5 435r.6 435r.34 Нед 609v.24 610r.2 ЙП 184.27 190.25 Теоф 270.10 ЛЙЗ 287.23 СЙЗ 367.22. блаженꙑ, блаженаꙗ Като същ. м. ж. ед. Свят човек, праведник. Блаженаа ѹбо, ꙗко сего вдѣ въпрашааше внѫ недѫга Филот 88.11, Род се ꙋбо бл͠жены сь ѿ кѡнсты  єлены, въспта же се добрѣ же  юднѣ Конст 424v.2 Сїй тебѣ, ѡ блажене, ѡт нас дарь, сїе прношенїе ЙП 202.8 Същото значение и в ЙР 7.14 11.20 14.5 ИМ 162v.6 164r.22 173v.23 Филот 80.19 84.13 Нед 606r.17 609v.4 610r.4. блаженꙑ Като същ. ж. мн. Стихири, които се четат по време на литургия заедно с евангелските стихове за блаженствата. Дїакѡн же, поклоненїе сътворвь, ꙗкоже рѣхѡм, въходть въ свѧтый олтарь  стоть тꙋ пѣваемом блаженам ЛЙЗ 291.5