Речник на Патриарх Евтимий
благоѫтробьнъ  
благоѫтробьнъ -ꙑ прил (10) Добродушен, добросърдечен. Вѣрѹѫ бѡ, ꙗко свѧтаа она  радостотворнаа дѹша  подаст(ь)  сладцѣ ꙋсръдїе прїметь ꙗко благоѧтробень ѡт(ь)цъ, ꙗко апостолѡмь єднонравень ЙП 183.13 Боже, едне, благый  благоѧтробне, же на высѡкых жвый  на смѣренаа прꙁраѫ, прꙁр благоѫтробным окѡмь на въсѧ люд твоѫ  съхран х  сподоб въсѣх нас неѡсѫжденно прѧщат сѧ жвотворѧщїмъ твомъ тайнамъ СВВ 400.10–11 престꙋпльша же ꙁаповѣдь твою  падша того не преꙁрѣлъ ес н же ѡстав, блаже, но, накаꙁавь тогѡ ꙗкѡ благоꙋтробный отецъ, прꙁва его ꙁакономъ Яков 322.11 Същото значение и в Петк 82r.26 Конст 437v.36 Яков 318.5 322.7 МИнд.1-2 349.18 349.29.