Речник на Патриарх Евтимий
настоѧ  
настоѧ -ѧ прил (14) Настоящ, който е свързан с днешния, сегашния момент. Сл͠нца свѣтлѣше настоещее покаꙁа се тръжьство Конст 424r.4 понже неѹстроенїе настоещаго врѣмене  метежь лютѣ погрѹжаеть нас ꙁде, ꙗкоже  васъ тѹ Антим 240.7  даждь намь ѡтбѣгнѫт проее настоѫщаго д(ь)не стръпетных дѣль СВВ 391.15 Същото значение и в ИМ 162r.4 162r.8 Нед 603v.4 Мих 170.3 ЛЙЗ 283.9 СЙЗ 359.26 372.32 СВВ 393.17 398.3 МЕ1-3 337.18. настоѧщаꙗ Като същ. ср. мн. Земният живот. Сла намь, єже прѣѡбдѣт настоещаа  самѹю съмрьть, дарѡва се ИМ 166v.3 настоѧщ вѣкъ Вж. СЙЗ 359.26.