Речник на Патриарх Евтимий
наротъ  
наротъ -ꙑ прил (20) 1. Известен, именит, прочут. Царь же, мѫжа нарота того вѣды, прꙁвана того сътвор къ себѣ  слѡвеса томѹ ласкателна ꙁглагола довѡлна ЙП 189.27 Оꙁанꙿ бѡ нѣкый, мѹжь нарѡть въ Іѹдеѡхь сый. Богоѡтцѹ послѣдѹе Давдѹ срѣст кївѡть ꙁавѣта господнꙗ Кипр 233.3. Същото значение и в Петк 74v.21 ЙР 7.18 ИМ 173r.21 Филот 93.11 Конст 425r.34 433v.32 436v.26 436v.32 Нед 604v.13 ЙП 189.22 194.33 наротꙑи, нарочитии Като същ. м. ед. мн. Знатен мъж, велможа. Сегѡ ѹбо блаженаго рѻдтелїе , ѿ ѕѣлѡ нарѻтыⷯ сълꙋше се ИМ 162v.6 Таже ꙗко себе раꙁѹмѣ тежꙿашмь ѹгнѣтаема недѹгѡⷨ, въсь събра сгꙿклть мѣстные же  нарѡтые •  кѡнстантіна ц͠ра нарее Конст 425r.18 мнѡѕ же ѿ наротыхь рмꙿскыхь молнїа къ велкомѹ послаахꙋ кѡнстантінѹ Конст 425v.37 Същата употреба и в Мих 173.15 ЙП 191.25. 2. Определен, установен, точно този, посоченият. вь скорѣ ꙁемше мѡщ моѫ, вь наротѣ положте мѣста Петк 79r.22 Д͠ню же наротѹ пршъⷣшѹ • проповѣднц по въсѹдѹ послаахѹ се Нед 608v.18